В днешното издание от поредицата за районните инспектори в Разград ви представяме втората част от осми оперативен район. Припомняме ви, че той обхваща селата, намиращи се западно от Разград - Гецово, Осенец, Дряновец, Благоево и Балкански. На територията му живеят около 5 300 души.
Тъй като районът се намира на главни пътища /Варна-Русе, Разград-София/, повечето престъпления в него се извършват от гастролиращи лица.
През 2004 г. в района са извършени 137 престъпления. Две от тях са тежки престъпления срещу личността - изнасилване и убийство, извършителите им са установени. Чести са кражбите от частни домове, повечето от които през седмицата са необитаеми.
Инспекторите, които обслужват района, препоръчват на собствениците на къщи, които не живеят постоянно в тях, да потърсят съдействието на съседи и близки, за да има кой да наблюдава имотите им. Препоръка, насочена предимно към хората от третата възраст, е да не допускат в къщите си непознати под какъвто и да е предлог.
В предходния брой ви представихме трима от инспекторите, обслужващи осми оперативен район. Днес ви представяме колегите им, които отговарят за Гецово и Осенец. Кои са те и как можете да се свържете с тях, ще разберете от следващите редове.

Младши районен инспектор гл.серж.Димитър Цонев е в системата на МВР от 1995 г. Роден е в Каменово на 14.02.1972 г. Средното си образование е завършил в ТАМ "Шандор Петьофи". Семеен е. Обслужва село Гецово.
Приемна: в кметството на с.Гецово, тел.: 2-07-45, понеделник, сряда и петък- 15.00-17.00 ч.

Младши районен инспектор гл.серж.Ивайло Иванов е в системата на МВР от 2001 г. Роден е на 11.10.1975 г. в Разград. Завършил е средно образование в ТАМ "Шандор Петьофи". Женен е, има две деца. Обслужва с.Осенец.
Приемна: в кметството на с.Осенец, тел.: 08310/335, понеделник - 10.00-12.00 ч., сряда - 16.00-18.00 ч. и петък - 15.00-17.00 ч.

Интересен случай от практиката Ви?

Димитър Цонев: От 10 години съм в системата. Като патрулен полицай получихме сигнал, че има скандал. Посетихме адреса. Вратата ни отвори една едра жена. Попитахме има ли някакво оплакване. Тя отвърна отрицателно. Зад гърба й стоеше съпругът й с разбит нос. Подаде си главата и каза: "Аз се обадих". Ние мислихме, че жената е звъннала, а се оказа обратното.

Ивайло Иванов: Преди около два месеца ходих на един пожар в центъра на селото. В къщата живееше психичноболен. Сам направил пожара. Напълнил печката с дърва, оставил вратичката й отворена и седнал пред нея. Жарта падала и пламнала цялата къща. Той влезнал в банята, сврял си краката в едни счупени столове и увил се в одеала. Едва го извадихме и то насила. Огънят бързо беше загасен. Но на следващия ден направи същия пожар. Останал в стаята, която гори. Извадихме го целия опушен, беше влезнал под леглото. Цялата къща изгоря. Пратиха го в психиатрия. Там е починал от болестта си.

Един работен и един почивен ден?

Д.Ц.: Работното време не е нормирано. Но това не е само в нашата професия. Идваме на оперативки в РПУ-то. Срещаме се с граждани. Работим по преписки. С кмета много добре работим, пълно съдействие оказва, познава всички хора. Традиционните неща. В събота и неделя често съм със семейството сред природата. Обичам риболова. Ходим на пикници.

И.И.: Всеки ден ходим на оперативка, след това решаваме преписки, жалби, задачи. Ако няма такива, ходим по селата, в приемните. Разговаряме с гражданите. Почивка почти нямам. В селото преобладават нарушенията на обществения ред. През почивните дни младежите се връщат от града и правят поразии. Ако остане време, се занимавам с футбол.

Ощетени ли са близките Ви, заради професионалните Ви ангажименти?

Д.Ц.: Смятам, че близките не са ощетени. Вече трябва да са свикнали. Все пак и други професии налагат отсъствие от дома.

И.И.: Естествено, че са ощетени. Но са свикнали с работата ми. Споделям със съпругата си, тя ме разбира, живее с моите проблеми.

Привикнали ли сте с лошото? Кой вид престъпление ненавиждате?

Д.Ц.: Трудно е да се каже, че си привикнал. Никога не можеш да привикнеш. До някаква степен, може би. Приемаме нещата различно от останалите хора. Работата ни ежедневно е свързана с престъпления.

И.И.: Да, доста неща съм видял. Убийства, какво ли не. В началото ми действаше. Първият ми случай беше катастрофа с труп. После цяла седмица не можах да спя.

Склонни ли са да Ви съдействат хората?

Д.Ц.: Твърд отговор не мога да дам. И съдействат, и не съдействат. С уговорки го правят. Вероятно не искат да си развалят отношенията със съседите, не искат да им се отнема от личното време, не им се занимава със съдилища. Нямат интерес да помагат.

И.И.: В Осенец донякъде са склонни да съдействат. Но в повечето случаи отказват. За да не ги търсим после за свидетели. Ако изобщо нещо ни кажат, искат анонимност. Може би се дължи и на страх да не пострадат.

Една поредица на Мила КЮЛЮМОВА