В рамките на една седмица в Разградска област четирима души посегнаха на живота си. Само един от тях оцеля.
Последният случай е от четвъртък, когато 60-годишният Иван Бойков от Топчии се простреля в главата в дома си с газов пистолет "Blow magnum". Оръжието било с преработена цев за стрелба с бойни патрони. След няколко часа в кома в разградската болница, мъжът почина.
На 26 май 60-годишна вдовица се хвърли от апартамента си на 11-ия етаж във високите блокове в Разград. Трупът на Росица беше открит на козирката на бл."Вежен". Според съседите, жената не била психически стабилна и през последните месеци често се оплаквала, че е самотна.
На 31 май 32-годишна разградчанка беше приета в болницата с фрактури на ръката и крака, след като скочи от терасата на апартамента си от 5-ия етаж. С.И. била с психични отклонения. Същия ден 14-годишно момиче от Кубрат беше настанено в ОАРИЛ на разградската болница с временна опасност за живота, след като се опита да се натрови с хапчета. Р.Х. се скарала с майка си в дома си и се нагълтала с неустановено количество "Анипетон", "Реснолеп" и "Сероксат". Девойката е единствената оцеляла.
За да разберем дали черната статистика е поредица от случайности или има своето логично обяснение, потърсихме мнението на специалисти-психиатри.

Д-р Владимир ЗАИМОВ:

Психичното заболяване не е срамна болест

Ще започна от това, че хората ходят по знахари и баячки да им леят куршуми и да развалят магии, вместо при личните си лекари. Вероятно и депресията не се разпознава от джипитата. Тя много често е с различни соматични прояви. Най-често напрежение в гърдите - хората търсят кардиолог. Болки в корема - търсят гастроентеоролог. Ако колегите уловят депресията ги изпращат при нас. Ние сме последният пристан.
Все още битува мнението, че психичното заболяване е срамна болест.
Не е срамно да имаш високо кръвно заради наднормено тегло, не е срамно да имаш хемороиди, не е срамно да имаш язва, но е срамно да имаш депресия. И ходят при ходжата. Ходжата, ако прочете в Корана, че докторът може да помогне, защото и такива случаи съм имал, праща пациента при нас. Преди няколко месеца 18-годишно момче се самоуби. Най-вероятно е било много депресивно. Имало е един опит, родителите не са потърсили помощ и втория опит... Всеки има проблеми, на някои им идват в повече. През пролетта и есента депресията се обостря. Случаите стават в пъти повече. Човек, ако няма пролетна умора, която е лек депресивен епизод, а е с по-изразени симптоми, нещата са сериозни.
Усеща се напрежение, потиснатост, нощем не можеш да спиш, сутрин се събуждаш рано, не ти се става, въпреки че си буден, нямаш желание за нищо, плачеш по незначителни поводи, плачеш без повод, ограничаваш контактите си, затваряш се, отслабваш на тегло.
Това са признаците. Депресията е много често срещана. Има много богата гама от медикаменти, отделно от психотерапевтичните. Битува мнението, че психичните заболявания не се лекуват. А това не е и чисто психично заболяване, то е междинно - между невролози и психиатри. При адекватно лечение, което продължава до шест месеца, проблемът се решава. Касата покрива голяма част от медикаментите. Пациентите ми казват: "Много мислих дали да дойда при вас, ама аз не съм луд". Ние много малко луди хора лекуваме. Повече се занимаваме с нормални. Най-често близките или джипитата трябва да мотивират депресивните хора да се обърнат към нас. Рядко идват сами.
80% от пациентите ми са депресивни.
Депресията може и лятото да се появи, на човек като му се насъберат неблагоприятни жизнени събития... Но най-често тя е причината за самоубийствата. Търсят утеха в алкохола, най-вероятно са депресирани, няма с кого да споделят. Решават да се "лекуват" с алкохол, защото той притъпява чувствата, но с него депресията се задълбочава. И резултатът е самоубийство. Депресията не трябва да се подценява като проблем.

Д-р Петър ВЪЛКАНОВ:

"Лексотан"-ът временно успокоява, но не лекува депресията

Погледнато откъм патология, не мисля че са се увеличили опитите за самоубийство, които се дължат на психични заболявания. Истинските психични заболявания са един относително постоянен процент - било шизофрения, било депресия, но не тази, която всеки от нас преживява. Говоря за болестно състояние. Причините трябва да се търсят в малко по-друг аспект, може би. Безспорно опитите от изминалата седмица са тежки. Тежък е начинът на извършването, което сочи, че са нарушени базисни неща във всяка една личност, каквито са инстинктите за самосъхранение и т.н. Вероятно се касае за тежки депресии, не са потръсили помощ, за да се лекуват. Защо са чести случаите през последната седмица? По принцип
има сезонност в суицидните опити, в депресивните състояния.
Навремето съществуваше т.нар. балансирано самоубийство, което означава, че няма патология. Човек си прави равносметка за неуспехите, за безперспективността и взема решение. Но начините не са толкова драстични, посяга се към лекарства, сместват се с алкохол. Когато човек се хвърли от етаж или се простреля в главата, трябва нещо в него сериозно да е нарушено. Това е само хипотетично, защото ние си вадим изводите от разговори, а такива е невъзможно да се проведат в случая, няма и писма. Но за мен като специалист, вероятността тези хора да са били заболели е много голяма. Заради начина, по който са го направили. Не е лесно човек да се наведе, да скочи и да полети. Скоро имаше случай - мъж искаше да скоча от покрива на блок. Но той беше пиян. Искаше да хвръкне, даже поиска да го придружа. Но това е резултат от алкохола. Въпреки това, можеше да се случи. Пролетно и есенно време депресиите винаги се засилват. Т.нар. пролетна умора всъщност е една лека депресия. Която преминава с различна тежест, зависи от личността и нейните ресурси. Освен това,
статистиката сочи, че около 30% от пациентите на личните лекари има психиатрични проблеми -
с тревожност, с тъга, с мъка. Обикновено на тях не им се обръща внимание, защото тези неща се оправят с: "Вземи се в ръце". Не се обръща сериозно внимание, че трябва консулт с психиатър, защото това може да се повтори, може да доведе най-малкото до временна неработоспособност. Вземат се отпуски, отива се в Наречен, а там има още толкова болни, които споделят други проблеми и човек се обучава как да боледува. Хората се делят най-общо на две групи - едни, които обичат да боледуват и да имат повишено съзнание, че са болни, и други, които отричат болестта, даже и да я има. По-средата са по-малък процент. Проблемът е в контакта, т.е., пациентът да изпълни своят част от задачата. Проблем е бариерата. Разговорът с нас е разголване. И ние трябва да накараме човека да се отпусне. Тези, които имат повишено съзнание за болест, искат друг подход. Затъването в това води до загуба на време - вместо да се занимават с нещо приятно, мислят за болести, правят излишни изследвания. Тези ситуации са за психиатър, постепенно хората ще свикнат да търсят специализирана помощ. Страхът от психиатрията е голям. Ще минат години докато хората разберат, че ако ги тормози проблем, ако има временен отказ от работа, от храна, от обичайните неща, които ни доставят удоволствие, значи има депресивна оцветка и е нужен консулт. Когато е леко, лесно се овладява. Не е трудно сам да разбереш, че си в такова състояние. Но трябва да имаш културата да преценяваш сам за себе си. Не да приемаш "Лексотан" и лекарства от този тип. Те временно успокояват, но не решават проблема.

Стелиана КИРЧЕВА:

Хората сами могат да познаят депресията

Определено има сезонност. Не точно за самоубийствата, а по-скоро за депресивитета. Пролетно и есенно време са рисковите сезони за това. Хората сами могат да познаят, че са депресивни. Има няколко много важни белега - сниженият тонус - физически и психически, нищо не ти е хубаво, не изпитваш същата радост от нещата, които преди това са ти създавали позитивни емоции, чувстваш се безсилен, ставаш по-бавен, по-мрачен, по-трудно се справяш с ежедневните си задължения. Това е началото. Ако не се вземат мерки, може да се стигне до клинично изявената депресия, която непременно изисква медикаментозна терапия. Напоследък се говори за чисто сезонните депресии. Те не са заболявания. Човек става по-потиснат, циклично е, пролетната умора приблизително е нещо такова. Това не изисква антидепресивно лечение, но изисква по-рационално хранене през пролетта. И повече излагане на слънчеви лъчи, защото сезонната депресия е свързана с това, че през зимата има по-малко светлина за нас и нашите клетки реагират по този начин, на мозъка, най-елементарно казано. За много от пациентите е трудно да вземат решение за консулт, но личните ми наблюдения са, че напоследък все повече хора не се притесняват да търсят съветите ни. Започнаха да разбират, че няма нищо срамно някой да те види "там", което е най-големият страх в малкия град.
Отивайки на психиатър, ти легализираш нещо, което не искаш сам да признаеш пред себе си.
Ако човек е усетил, че е депресивен и е започнал да се занимава с гимнастика, да приема качествена храна, хранителни добавки или витамини, но в разстояние на 20-25 дни не усети повлияване, трябва да търси специализирана помощ.
Всеки човек през живота си прекарва поне един депресивен епизод,
който може да мине и без намесата на психиатър. От хората, посещаващи личните си лекари с оплаквания, има около 30% депресивитет. Има леки и много тежки депресии. Последните се самоубиват. Въпреки че, аз винаги съм го казвала, дори и да има адекватна терапия за тежката депресия, никой не може да спаси човек, който е решил да сложи край на живота си.

Материалите подготви Мила КЮЛЮМОВА