От петък вече има яснота. Даут Осман влиза в парламента и ще представлява в него Лудогорието. Дълго време името на Осман беше дълбока резерва. Ако и Емел Етем, и Рамадан Аталай бяха атакували Народното събрание от Разград, Даут Осман щеше да остане в позицията стенбай. И да чака Емел Етем да отиде посланик, както слуховете твърдят, за да освободи депутатска банка на самуилчанина.
"Искам да променя статуквото", споделя своите цели, влизайки в парламента г-н Осман. После разяснява какво точно има предвид - според него София хал хабер си няма от живота в радиус на 400 километра от нея. И ако в столицата официалната безработица е едва два процента, в провинцията е шест-седем пъти над нея. "България не е само жълтите павета", заключава Осман, решен да покаже на столичани и другата страна на родината.
Даут Идриз Осман е роден на 21 май 1956 година. Помни мизерно, бедно и нерадостно детство, коз, който ще извади няколко пъти в хода на нашия разговор, за да ни убеди, че ще се завръща. Към корените си, към селото си, към онеправданите.
Покъртително от устата на бъдещия депутат звучи следният разказ: "Бях дете, сигурно на около шест годинки. Помня как с парче сух комат бях излязъл пред родната си къща на улица "Струмица" 3 в Самуил. Ама коматът беше толкова сух, че се наведох, топнах го в пълно с вода каменно корито, откъдето животните утоляват жаждата си, почаках няколко минути, докато хлябът попие течността като сюнгер. Тогава го изядох". Очите на депутата се пълнят със сълзи. Той преглъща дълбоко, отпива глътка минерална вода /от чаша/ и продължава. Споменава някаква си баба Бедрие от селото - негова съседка. Тя е живата свидетелка на недоимъка, съпътствал детинството на Даут Осман. И може би бъдещият неговия коректив.
Очевидно Даут Идриз Осман произхожда от бедно семейство. Баща му е бил хамалин по железниците, а майка си помни в болест вкъщи. "Такъв недоимък беше, че съм ходил с панталони от чул, боядисвани многократно в кафяво с лукови обелки", споделя депутатът. Помни как е запушвал дупките с хартия по дограмата на родния си дом, за да не навява сняг в стаите и да не вали. Майка си загубва преди 23 години, а баща си преди 2. Казва, че най-голямата опора в живота му е съпругата Мелиха. Чрез нея успява да стъпи на краката си и да се оттласне от бедността. "Винаги ме е подкрепяла, и когато напуснах "Антибиотици", където работех като апаратчик, и когато се върнах отново в Самуил".
Мелиха Осман е първата любов на Даут Осман. С нея вече имат трийсетгодишен брак зад гърба си и две дъщери. По-малкото им дете е студентка последен курс в специалността "Медицинска лаборатория" в Истанбулския университет, откъдето ще излезе с диплома за специалист лаборант. По-голямата щерка на семейството е завършила технически колеж в Разград и й предстои дипломиране, бакалавърска степен "Еколог". И двете дъщери на депутата са неомъжени, затова той се хвали, че е обгърнат от нежната любов на своите три нежни създания вкъщи.
Трудовата кариера на г-н Осман започва като икономист в АПК-Самуил през 1980 г. Да навлезе в работата си му помагат Фатме Еминова и Марин Димитров. За кратко г-н Осман успява да се издигне до началник на отдел в МТС-Самуил , а после става началник на отдел в общинската администрация. През годините 1993-1995 г. депутатът започва бизнес със зърно - експорт и инпорт и твърди, че той вече е история.
Че вече Даут Осман не е беден доказва и сегашният му семеен бизнес. Той и неговата съпруга притежават мандра в Липник, откъдето излиза сиренето с марката "капанско", за да стигне до търговската мрежа. И тъй като вече е богат, Даут Осман може да си позволи да бъде щедър. Важната стъпка, която предприема в хуманен аспект, е да приюти бедно и бездомно семейство в родната си къща в Самуил. Не му иска наем. Преди да подслони бездомниците, обаче, Даут Осман подава ръка на единствения българин в махалата си, изоставения от децата си съсед дядо Тодор Павлов, настанява го в къщата си и заедно с баща си се грижи за него цели две години. Гордее се, че е успял да провокира онази тънка струнка у наследниците на дядо Тодор, за да дойдат те да си го приберат.
Разград познава Даут Осман най-вече като заместник на кмета Венелин Узунов през годините 1999 до 2003. До отговорния пост настоящият вече народен представител стига след предизборно споразумение между ДПС и БСП. А по това време Осман е най-важният човек на Догановата партия в областния град - председател на окръжната организация на ДПС.
Паралелно с работата си в местната общинска администрация, Даут Осман успява да открие мандрата си в Липник, за която вече стана дума и която в момента се подготва за изискванията на европейските пазари. В нея осигурява работа на общо 14 души. До постройката, в която върви производствения процес, почти пред завършване е къща на два ката. В нея ще живее семейство Осман, когато остава в селото, за да не му се налага да пътува до Разград.
В Разград Даут Осман живее от 1995 г. Първо обитава квартира, а когато става заместник на Узунов получава ведомствено жилище. Сега разполага със собствено на пъпа на града, по бул."България" 34, над аптика "Генезис".
Високият си скок от дъното към върха Даут Осман обяснява с постоянство. Зад гърба му стои един неуспешен опит да стане кмет на Самуил през 1995 г., когато конкурентът и родственик на съпругата му Гюнер Тахир го изпреварва за поста само с три гласа в своя полза. Мястото в 40-то Народно събрание завари Осман като председател на ОбС-Самуил.
Даут Осман е получил основното си образование в Самуил, а после завършва Техникум по индустриална химия. Възпитаник на РУ "А.Кънчев"-Русе със семестриално завършено висше образование, специалност "Маркетинг". Предстои му да получи магистърска диплома между ангажиментите си в Народното събрание, тези вкъщи и избирателите. Казва, че е националист, защото страшно милее за отечеството си. Твърди, че животът го е научил да няма много претенции, че голямата политика няма да го промени, защото "никога не е бил беден за малко".

Галина МАРИНОВА