Валентин Лазаров е инженер по професия. Миналата година навърши 72 години. Той е първият инструктор на баскетболните съдии в Разград. Идва да ги изпитва още през далечната 1949 година. Всички по-стари местни рефери като Добрин Попов, Росен Лицов, Владо Софрониев, Богомир Стефанов, Иван Белобрадов, Веселин Андреев и други са негови ученици. Той е действащ инструктор във ФИБА. Досега е бил на 8 поредни олимпиади. В Атина беше в състава на Жури да пел. Заедно с Артеник Арабадженян са признати за двамата най-добри съдии на България за миналия век. И в момента Тино Лазаров изпитва млади европейски съдии. Винаги с умиление си спомня за времето, прекарано в Разград.
Как направихте първите стъпки в съдийството и кои бяха Вашите учители по онова време?

От 1948 до 1950 още като ученик, следвах 2-годишна школа за надеждни млади състезатели с ръководители В.Темков и Д.Митев. Със завършването на школата, получихме и съдийска категория. Моите учители като съдия бяха освен Лазар Каменик - най-добрият български съдия по онова време, но още и Кирил Хайтов, Никола Колев, Людмил Котерински и Димитър Митев, като освен треньори на най-добрите отбори, бяха и отлични съдии.

Каква е разликата между съдиите по баскетбол от 50-60-те години и сега?

По онова време заплащането на съдиите беше абсолютно символично, а състезания за подрастващи от градски мащаб и т.н. въобще не бяха заплатени. Като пример: в Държавна политехника-София, се провеждаше вътрешно първенство с 48 отбора. Случвало ми се е да играя по 1 мач на ден и освен това, същия ден да свиря безплатно по 2-3 срещи. Днес всички срещи се заплащат, включително и за подрастващи. Огромна разлика в заплащането имаше и за международни срещи. През 1961 г. за финал - мъже европейско първенство, ми дадоха 3 рубли, днес за такъв финал се заплащат 1000-1200 евро. В спортно-техническо отношение изискванията към съдиите също се измениха: играта днес е много по-динамична, защитите са по-агресивни, съприкосновенията са много по-чести, неизмеримо по-голям е броят на супервисоките състезатели над 205 см и т.н.

Най-типичните различия между европейските съдии и тези на НБА?

Разликата между съдиите е отражение на разликата в стила на игра в НБА и в Европа. В НБА се използва само защита "човек за човек", а зоновите и смесените защити, които често се използват от европейските отбори, са забранени. Играчите от НБА превъзхождат физически европейските си колеги и при тях "нечисти" прийоми се използват много по-рядко. Както играта, така и съдийството там са подчинени на основния принцип, че играта е преди всичко шоу. Оттам следва, че в НБА броят на отсъдените нарушения е по-малък, по-голяма толерантност се дава при отсъждане на грешката "крачки", толерират се със специално правило и връхлитанията на нападатели върху защитници в областта непосредствено под коша и т.н.
С нахлуването на състезатели от НБА в Европа и от Европа в НБА, тези различия постепенно ще намаляватг. Към световната техническа комисия на ФИБА се създаде комисия за унифициране правилата на ФИБА и на НБА /избран бях за член на тази комисия/.
Съдиите в НБА са чисти професионалисти и годишното им възнаграждение варира от 100 000 до 300 000 щатски долара. При тях няма възрастова граница /в Европа тя е до 50 години/ и често се срещат съдии и над 60 години.

В колко световни, олимпийски, европейски и др.международни първенства сте участвали и кое считате за Вашия връх?

За да отговоря правилно на този въпрос се налага да подчертая, че кариерата ми във ФИБА е първо като съдия, а след това като комисар. Общо съм участвал в 8 олимпиади, 12 световни първенства, 16 европейски, 2 африкански, 2 азиатски първенства и т.н.
Общо като съдия съм ръководил 540 международни срещи, а на почти същия брой срещи съм бил комисар на ФИБА. Ръководил съм и над 230 международни съдийски семинари на ФИБА. Ръководил към много финали на различни първенства, но между тях мога да отлича финала за Интерконтиненталната купа - САЩ-Югославия през 1977 г.; финал за световно първенство САЩ-СССР - 1979 г.; финал за световно първенство СССР-ЧССР - 1963 г. и др.
След 1982 г., с приключване на активната си съдийска кариера, станах комисар на ФИБА и като такъв съм бил комисар на всички финални срещи без изключение от всички олимпийски игри, световни и европейски първенства до 2004 г.

Какви награди и звания имате като съдия?

Съвсем накратко ще изброя по-главните от тях по дати: 1963 - Заслужил съдия; 1962 - Купа "Най-добър съдия в Европа"; 1976 - Почетен международен съдия на ФИБА; 1978 - "Златна свирка" на ФИБА; 2002 - Голямата награда на ФИБА за изключителен принос за развитието на баскетболната игра и на баскетболните правила; 2003 - "Златен Оскар" за цялостна дейност като съдия; 2003 - Почетен председател на НССБ.

С какво съдийство е в състояние да допринесе за възвръщане позициите на България поне на Балканския полуостров?

Успехите и кризите в българския баскетбол в никакъв случай не са последствие от нивото на баскетболните ни съдии. В момента, с редки изключения, не е имало оспорвана среща от нашия шампионат, в която съдийството да се е оказало решаващо за определяне на крайния резултат. Упреците, че от дълги години не сме излъчили топсъдии в международен мащаб, не са обосновани, понеже топмеждународни съдии се появяват един път на 20-25 години. Важно е нивото на съдийството да е над средното и то да не спъва развитието на баскетбола, а това у нас е постигнато. Причините за проблемите в нашия баскетбол се крият в липсата на финансови средства, липса на достатъчен брой качествени треньори, главно за подрастващите, липса на активна политика за привличане на млади състезатели от училищата, липса на достатъчно спортни зали и съоръжения и т.н.

От колко години трябва младият съдия да започне да съдийства, за да има шансове за успех?

Няма установена точна граница, но винаги се препоръчва младият съдия да е играл баскетбол, поне като юноша, преди да се ориентира към съдийска дейност. Има зависимост и от амбициите на кандидат-съдията: дали преследва международна категория или му е достатъчна и национална категория. В първия случай бих препоръчал за начална граница 19-20 години, а за втория случай може да се стигне и до 32-33 години, т.е. може да се привлекат в съдийството и добри състезатели, които обикновено завършват състезателната си кариера на тази вързаст.

Какво ще посъветвате начинаещите съдии, желаещи да се занимават сериозно със съдийство?

Нивото на съдийството се влияе от много фактори като - физическа кондиция, механика и техника, познания на основни системи на защита и нападение, познаване на правилата и тълкуванията на играта, правилен критерий за отсъждане на личните отношения и т.н. Разбира се, човек се ражда с около 60% от вродения талант в дадена област, а останалите 40% се придобиват чрез дългогодишен опит, упорити тренировки за усъвършенстване, психическа устойчивост. Да станеш посредствен съдия не е трудно. Но да станеш топсъдия, особено в международен мащаб, изисква огромна амбиция, трудолюбие и непрекъснат стремеж към перфекциониране на отделните елементи от съдийството. За международно признание е необходимо също съдията да е личност и то не само на игрището, а и в личния си и обществен живот. Най-голяма победа за един съдия е да накара играчите и треньорите да го приемат и да му имат доверие. Тогава дори и той да допусне някаква грешка, те я приемат като нещо човешко, защото чувстват, че тя не е направена умишлено. Така на игрищетго се създава обстановка на взаимно уважение и доверие, което подпомага работата на съдиите. Всеки млад съдия трябва да знае, че носи "маршалски жезъл в раницата си", но затова е нужно търпение, воля и огромен труд.

Росен ЛИЦОВ