15 години след създаването на Общинския съвет на ДПС - Разград, основателят и първият му председател о.з.полковник Мустафа Хасан вече е тотално забравен, проплаква съпругата му Зейнеб Хасан.
В далечната 1990 г., когато по указание на ЦС на ДПС в Разград трябвало да се учреди общинската структура на Сокола, все още неотърсили се от страха на ДС, никой от турското малцинство не се наемал да участва в подобна организация. Тогава покойният вече полковник Хасан, заедно с Ахмед Якубов /градски председател на ДПС/, Шанси Кадир и още няколко активисти, се събират в апартамента на полковника на бул."България" 34, ап.1 и основават общинска структура на партията. Пръв нейн председател става Мустафа Хасан. Докато членовете вземат първите решения, съпругата Зейнеб следи пред вратата за елементи на МВР и ДС. Не след дълго Мустафа Хасан е поканен за представител на човешките права в европейския парламент в Брюксел.
Ръководил ОбС на ДПС в едни от най-бурните години на демократичните промени. Тогава в Разград е създадена "Разградска република", завърналите се от Турция нашенци си искали жилищата, а други - майчините имена. Г-н Хасан преживява това прекалено лично. Двете му деца Танер Мустафа - инвалид I група, и дъщеря му Севинч Мустафа - също инвалид I група, терзаят личния живот на полковника. Въпреки войнската му закалка, той не издържа на напрежението и умира през 1998 година.
Оттогава до днес никой от ДПС не е потърсил близките на основателя. Междувременно, преживяла тежко загубата на съпруга си, Зейнеб получава частична парализа. Изпаднало в изключително тежко положение, на помощ на семейството все пак се притичват различни организации. Ръководството на Съюза на запасните офицери и сержанти - Разград с председател Йордан Господинов и шефът на "Млин 97" Сали Шишманов.
Въпреки че синът Танер няколко пъти е звънял на секретарката на Ахмед Доган на бул. "Стамболийски" в столицата за помощ, оттам такава не се получила.
"Ние вече нищо не искаме - нито привилегии, нито признание, но поне на 15-годишнината на ДПС сегашните ръководители се сетят за полковника и положат поне едно цвете на гроба му, на който ние, откакто го погребахме, не сме ходили, защото всички вече сме неподвижни", казва в заключение г-жа Хасан.

Шенол АХМЕДОВ