Покойният Стоян Гроздев през 1986/1987 година беше на "ободрителен курс" в далечна, но приятелска Куба. Там Стоян беше преподавател в българската гимназия /първата му специалност от СУ беше журналистика/ по естетика, психология, естетическо възпитание, общественознание, общество и личност. За тази многообразност на преподаването пишеше, че за долари и червено песос можел и пеене да преподава! В своите писма до приятелите си от Разград, той много живо описваше изненадите си и преживяванията от Острова на свободата.
"36 часа във въздуха не са малко, за да се прелети океанът, но в тези часове сложи и дългото чакане в Монреал и Ню Йорк, Филаделфия, Маями... В Хавана представите ми за топло и горещо се обърнаха наопаки - след изкрачени 100 метра, спираш, поемаш въздух и... трудно вървиш напред! В съседно Мексико тъкмо се беше открило световното първенство по футбол. Как играят нашите хора в тази пещ, ами разните северняци - шведи, финландци? Господ да им е на помощ!.. Потта тече от тебе, ходиш с отворени уста, с отпуснати крака, с изплезен език... Градусите - 45-50... Влажността на въздуха не знам, но всичко желязно, което си носех от България - ръждяса! Даже и "оная" работа хвана ръжда в тази пещ. И ти се спи, спи, спи... Но извадих бутилка български коняк, изпих я и извиках: "Венсеремос!" От коняка ли, от друго ли, не знам, но се даврандисах и започнах да подскачам като юноша по улиците на Хавана. Та Хавана си е... Хавана! Два и половина милиона жители, с невероятни паметници, сгради, улици и площади... А за растителноста не мога да намеря думи - нещо като джунгла в града.”
“...Кроткият до вчера Океанчо нещо се бунтува и през ден-два разлива гнева си на крайбрежните улици. Поразии не е правил, само онзи ден изхвърли на бул."Малекон" три живи акули, които в продължение на няколко часа се мятаха пред смаяните погледи на хората. Успях да ги снимам с фотоапарата. След това дойдоха някакви униформени мулати, набримчиха ги с мрежи и въжета и... обратно в океана. Събраха ми погледа и се шашнах - но се оказа, че религията не им позволявала да убиват акули на суша!? Ха, иди го разбери този свят!”
“На 14 февурари - Деня на влюбените - празник отпреди 1000 години, паднаха доста тропически дъждове, имаше и наводнения, малки циклони, но поразии и жертви не дадохме. Интересно стана като бентът на зоопарка и по-точно бентът на езерото с крокодилите се скъса, та животните се поразходиха малко из улиците, но сетне сами се върнаха в леговищата си...”
“...Имах щастието да посетя с ученическа екскурзия повече от 10 кубински града. Няма що - хубавото си е хубаво. Друго е да те е владял испанец или американец, друго е да си бил роб на неуките азиатци, които като най-велико техническо постижение са имали чакълените сокаци. Вярно - контрастите и тук са налице, колиби от бамбук видях немалко, но тук е налице музиката и поезията. За карнавалите просто не намирам думи - всичко пее, танцува, свири... От току-що проходилото мулатче, до едва кретащия негър - ама фиеста да видиш, по няколко дни чак до сутринта. Вече една година съм тук, но темерут кубинец не видях! Когато запеят и затанцуват, където си пожелаят... Кръчмите "Бодегита" и "Флоридата" след Хеменгуей най-често посещавам аз - нещо уникално са и по нищо не приличат на разградските, нашите "Опасен завой" или "Симеончето". За "Тропикана" ще ви пиша отделно писмо, тъй като не може с 2-3 думи да опишеш невероятното. Да видите онези темпераментни танци, прекрасни песни, шоколадови, струговани крака, тръгващи от сливиците и пр., и пр. Ей, делиорманци, само ще сънувате подобно нещо!..."
Тук нашият покоен приятел не е познал. Неотдавна в новия разградски театър по покана на разградския кмет, последователно гостуваха бигбендът на Шестия американски флот и една малко по-бледа имитация на кубинския балет от "Тропикана". Панта рей - панта генетика! /"Всичко тече - всичко се променя!"/.

Росен ЛИЦОВ