10 ноември.
Забележителна дата! Почти като 9 септември, но не съвсем.
6,30 сутринта. От летище София за Франкфурт /на Майн/ oттам за Бостън. Над Атлантическия океан височинaтa нa полета е 11 850 метра.
349 са пътниците на борда. След общо 11 часа полет "открих" Америка. И тя мене. Бях един от много малкото пътници, на които една митничарка, която явно бе ходила на плаж 3-4 месеца и бе хванала голям “загар”, отвори куфара. Конфискува ми голямата суха луканка.
На бариерата за навлизане в тунела под океана от летището към града, шофьорът спря пред нея, подаде през прозорчето на колата три долара. Без да получи разписка, касова бележка или друг документ, бариерата се вдигна. Също като на Калотина.

11.11. – ден първи.
Интересно! Все единици. Няма и 24 часа откак открих Америка и вече пътуваме към Плеймоут, на около 60 kилометра от Бостън. Тук през 1620 година е пристигнал първият кораб “Майско цвете” със 120 души заселници-викинги. Макетът му в истинските размери е построен през 1957 година. Закотвен е на пристанището. Вход по 8 долара на калпак. Как са се събрали вътре толкова хора с децата си - не мога да проумея! Преди около два месеца населението на САЩ стана 300 милиона.
Спираме на паркинга пред пристанището. Таксата се внася в автомати, които са пред спрялата кола. Също като на обществените паркинги в нашия град./!?/
И на отиване, и на връщане се движим по 3 или 4-лентова магистрала. В колите са по 1-2 пътуващи. В повечето случаи шофьорите са от нежния пол. Колите задължително се движат на дистанция от 10-15 метра. Дават ти път. Пешеходците също са толерирани. Няма паркирани коли по тротоарите. Глобяват и ако спреш пред противопожарен кран, които са голям брой по тротоарите. Стърчат на около метър от земята.

Пътуваш.
Светофарът светва червено. Спираш. Светва зелено - тръгваш. Няма “ден за размисъл “. Няма жълта светлина.
Видях огромен брой национални знамена пред и върху къщите. Хвала на янките за това! Върху плоския покрив на един магазин имах чувството, че знамената са около 50. Колкото са щатите.

"Едноетажна Америка". Не!
Бих казал,че сега е двуетажна. 90 на сто от къщите, които видях, са на два етажа. Повечето измазани в бяло. С островърхи покриви, но не видях керемиди по тях. Архитектурно изглеждат чудесно. Все едно, че си на изложба. Няма дуварчета, няма огради. Но пък и няма къща без подрязан и подреден висок чимшир. Гледката пленява окото.
На връщане от Плеймоут влизаме в близкия до нас китайски ресторант. Първото ми впечатление беше, че е нещо като бившата закусвалня “Славянка “в Разград. Броят на предлаганите ястия е около 15-20. Сам си избираш какво и колко да си сипеш в чинията. Ако не ти стигне, ставаш и спокойно отиваш за втора порция. За трета пък не ти стига място в стомаха. Ядеш, не ядеш, колкото и да е това в количество и качество, плащаш само 5 долара на човек. Заедно с безалкохолните напитки, сладкишите и сладоледа. Алкохол не се предлага. Никой не пали цигара. Дали пък някой наш местен бизнесмен няма да проучи опита на наследниците на Мао и да се нагърби да открие в града ни “Капански ресторант”. Би било интересно и като идея, и като реализация.
Преди 4-5 петилетки в България имаше почин “бягайте за здраве”. Това което видях тук, породи в мен съмнението, че Батето Иван Славков го е предложил и го е продал на американците. По улиците, по тротоарите, покрай реката, в парковете без да им пука от нищо, бягат със средно темпо младежи по къси гащета, девойки със слушалки в ушите, жени с по-големи глутеуси, мъже. Бягат с часове. Къде сме ние?

Събота.
От 15 до 18 часа в приземния етаж на една църква има ”неделно” училище. Месечна такса 30 долара. Млади български майки и бащи доведоха децата си с джипове, мерцедеси и други “возила”. Децата са от 3 до 10-11-годишни момченца и момиченца. Чух българска реч. Три часа те са под ръководството на български учители. Дали министър Вълчев им е “спуснал” учебна програма?

Добрин ПОПОВ