Н А Ч А Л О Т О

Историческият музей в Разград е една от първите културни институции в града и страната.
Десетки са имената на тези, които са свързали с него професионалната си съдба, а хиляди тези, които са почерпили знания от неговите фондове, експозиции, издания и изложби.
С материали, събрани при археологически разкопки и теренни обхождания, през 1887 година Анание Явашов създава в сградата на гимназията първата музейна сбирка.
Появата на археологическо дружество с музей в града провокира в гражданството интерес към миналото, уважение към историческите артефакти и съпричастност към опазването им.
Музеят се утвърждава не само като един от първите, но и като един от най-значимите културни институти в града.
Административно-териториалните промени в страната водят до такива и в статута на музея.
От създаването си до 1959 год. – археологическо дружество с музей
1960 - 1978 г. - Окръжен исторически музей
1978 - 1987 г – Дирекция „Културно-историческо наследство”
1987 – 2006 – Исторически музей
От 2006 г. – Регионален исторически музей

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ, ЕТНОГРАФСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

През далечната 1887 година Анание Явашов, работейки с ученици, поставя началото на археологическите проучвания в района с първите разкопки на т.нар. Хисарлъшка могила, намираща се на 2 км североизточно от тогавашния град Разград.
Едва 70 години по-късно, с намирането на посветителен надпис върху жертвеник на Херкулес, съдържащ името на града, се установява, че тук се намира дълго търсеният от археолозите античен град Абритус.
120 години поколения археолози превръщат проучванията тук в своя професионална амбиция.
От 1974 до 1977 г. при разкопки на праисторическа селищна могила край Радинград под ръководството на к.и.н.Тотьо Иванов се откриват едни от най-ценните находки във фонда на музея за периода 4500–4000 г. преди Христа.
Тракийската царска гробница от елинистическата епоха при с.Свещари, е открита по време на археологически разкопки, организирани от Окръжен исторически музей – Разград, в рамките на програма „Гетика”, а по-късно продължи като част от научната програма „Разград”, сключена между Българската академия на науките и Окръжен народен съвет – Разград. Откривател на гробницата е археологът Стоян Стоянов, а нейното по-нататъшно проучване и популяризация е осъществено от екип: ст.н.с. Мария Чичикова, н.с. Тотьо Иванов и Галена Радославова. От 1985 година гробницата е обявена за световен паметник на културата под защитата на ЮНЕСКО.
Във фонда на РИМ – Разград се съхраняват около 12 000 монети и банкноти, отразяващи паричното обращение в днешните български земи от VІ–V в.пр. Хр. до наши дни.
С особено научно значение са колективните находки, илюстриращи особеностите на локалното монетно обращение през съответните периоди.
Проучването на традиционната материална и духовна култура на местното население – капанци, започнало като целенасочена дейност през 1961 г. поставя основите на един изключително богат, разнообразен и атрактивен музеен фонд.
Съхранена във фондовете на музея, историята на Разградския край е благодатен материал за научни изследвания, интересни изложби, научнопопулярни филми и културни изяви.

ПОСТОЯННИ ЕКСПОЗИЦИИ

Дългогодишната проучвателска и събирателска работа на музейните специалисти и натрупаните артефакти дават възможност за създаване на няколко постоянни експозиции:

АРХЕОЛОГИЧЕСКА:
Откритата през 1970 г. експозиция в новопостроената сграда на музея, представя културата на античния град Абритус и старобългарското селище върху него от периода VІІ–Х век.
Автор на тематико-експозиционния план е Стоян Стоянов, а художественото оформление е на Евгени Йонов.
Откриването на 18 май 2005 година на обновената археологическа експозиция „Следи от миналото” е резултат от реализиран проект по европейска програма за развитие на културния туризъм в България.
Нейни автори са Галена Радославова и Георги Дзанев. Художественото оформление е дело на дизайнерска и рекламна къща „АРКА”.

ЕТНОГРАФСКА:
По нетрадиционен, атрактивен начин Етнографският музей представя обичайно-обредната система на местното население капанци.
Експозицията е създадена от екип: Джени Маджаров – автор на тематико-експозиционния план, Велизар Петров – художник и Даниела Ганчева – уредник етнограф.
КЪЩА-МУЗЕЙ „СТАНКА И НИКОЛА ИКОНОМОВИ”:
Уредена в дома на семейство Икономови, мемориалната музейната експозиция с автори Сийка Стефанова и художника Георги Бангиев, съхранява не само възрожденския дух на епохата, но и този на учителя и общественика, на неговата забележителна съпруга с поетичното име Станка Николица Спасо-Еленина.
През 2005 год. тя е обновена и обогатена.
Автори на новия й облик са Елена Иванова и художникът Красимир Харалампиев.
КЪЩА-МУЗЕЙ „ДИМИТЪР НЕНОВ” :
Този дом , в който израства един от големите музикални таланти на България и днес е оазис на красота и музика.
Експозицията с автори Марина Босева, Иванка Стръмска и художника Велизар Петров е разположена в малка част от него, но той е домакин на много и различни културни изяви.

ВРЕМЕННИ ИЗЛОЖБИ И ДРУГИ КУЛТУРНИ ИЗЯВИ
Временните изложби, представяни от музея, винаги са събития в културния календар на града, а участието на уникати от неговия фонд в международни изложби популяризира богатството му и впечатлява публиката в редица страни от Европа, Азия и Америка.
Като културен институт, музеят е партньор, домакин и участник в редица културни прояви от регионален и национален мащаб – Панаир на киселото мляко и Фестивал на народните традиции и художествени занаяти, Конкурс за млади пианисти „Димитър Ненов”, Национален конкурс „Поетични хоризонти на българката”, туристически поход „По стъпките на четата на Таньо Стоянов” и др.

БОГАТСТВОТО НА МУЗЕЙНИЯ ФОНД
Археологическите разкопки и системната организирана събирателска работа, провеждани в продължение на 120 години, създават съвременния музеен фонд, състоящ се от над 60 000 движими паметници на културата.
Икони, църковна утвар и литература са сред най-ценните експонати от периода ХVІІІ – ХІХ век
Фондът на отдел „Нова история” включва както документи с любопитна история, така и предмети с висока художествена стойност
Богатството и великолепието на етнографските материали винаги са привличали вниманието на изследователи, специалисти и гости на града.
Открито при редовни археологически разкопки в Абритус, златното монетно съкровище състоящо се от 835 солиди, е най-голямото късно антично златно монетно съкровище, намерено в България.
Поради неговата уникалност и художествени качества, протомето на Златен Пегас многократно е използвано за емблема на гостуващи по света изложби на тракийската култура и е утвърден символ в герба на град Разград.