Пак е май и най-буйната гора в Лудогорието, воденската, нашепва спомени. За малкото останали живи жители на някогашното курортно селце Воден, тези спомени са пропити с тъга и носталгия. През далечната вече 1977 година с един подпис те са изселени от родния си край по повеля на партията. Дотогава бурно развиващият се курорт е обезлюден, за да се даде поле за ловджийските страсти на партийни велможи и богати чужденци.
Нищо обаче не е в състояние да заличи спомена за Воден в душите и сърцата на жителите му. Затова през май на всеки пет години те се събират, за да си спомнят родното място и тъжно да отброят още пет години без Воден. В петък летоброенето чукна 30 години прокудени от родната стряха.
По традиция тези срещи протичат в две части. Първом хората тръгват из пущинаците да търсят някакъв знак от къщите си, тъй като всичко градено от тях е изравнено със земята. Трудно подвижни баби и дядовци, вече едва различаващи контурите пред себе си, обясняват кое как е било по тяхно време на внуци и правнуци.
Втората част от своеобразната панихида-тържество преминава на маса. Воденчанинът е весел човек и под напора на спомените от младостта става неудържим на маса. Тази година личен каприз на наместника на държавата Стоян Ковачки лиши изселниците от традиционния банкет във Воден. Наложи се дългата маса да се разтегне в стола на ПТГ “Ш.Петьофи”. А благодарение на личното спонсорство на Александър Прокопиев, масата бе не само дълга, ами и отрупана. Всъщност фамилия Прокопиеви дълги години е била свързана с горското стопанство във Воден, а Сашо и брат му Иво са си воденчани от най-чиста проба.
След много веселби и раздумки, и 30-годишнината без Воден вече е в историята. Но от нея могат да се направят няколко извода. По начина, по който постъпи сега директорът Стоян Ковачки, отказвайки да домакинства на срещата, личи, че у властта все още живее една гузна съвест от начина, по който се развиха съдбите на тази шепа хора през 1977 година. Май е прав един бивш директор на стопанството, който казваше: И преди 9-ти септември и след това Воден винаги си е било царско село.
Другият факт, който втрещи воденчани при обиколката на свидните им места бе грейналото възстановено от островски бей култово място Тюлбето. Спонтанно се зароди идеята, щом на него му позволяват да реставрира, ние пък ще поискаме да си възстановим туристическата хижа. И без това навремето тя бе изградена и с помощта на местното население.

Сергей ДОЧЕВ