През 1935 г. е положен основният камък на хижа “Воден”. Вестник “Разградско слово” на страниците си отделя достойно място на зараждането и развитието на тази идея. Обосновката й е в разрастването на туристическото движение в първите десетилетия на ХХ век. Мнението на разградските туристически дейци е, че “то може да се наложи като необходимост в духовното и телесно възпитание, най-вече за създаване на ценни морални качества у младежта. Значението на туризма, обаче, не може да се скове в рамките на един тесен организационен живот. Той надхвърли обсега на своето духовно строителство и проникна в области от голямо културно и стопанско значение.”
Наскоро фондът на Регионален исторически музей – Разград беше наистина обогатен с една малка част от личния архив на Ангел Попов – известен разградски общественик, изявен читалищен деятел, син на именития журналист Григор Попов, внук на големия разградски възрожденец свещеник Никола Икономов. Той е и председател на дружеството на Юношеския туристки съюз – клон “Дели-Орман” в Разград през 30-те години на миналия век.
Идеята за построяване на туристическа хижа във Воден е част от проекта на ЮТС “за културно и стопанско издигане на Дели-Ормана”. Отзивите в пресата създават впечатлението, че дотогава на Лудогорието се е гледало с пренебрежение. Мотивите за строеж на хижа включва “нуждата от културни огнища и търсене на пътища за културно и стопанско възмогване”. Впоследствие ще бъде курортен център и ще създава интерес към природата, младежта ще изпитва “благотворното й възпитателно въздействие за закрепване на психофизичните си сили.” Идеята е през лятото хижата да бъде използвана за колония за нуждаещите се от чист въздух и почивка деца, а в бъдеще и Текето да стане любимо място за разградчани. Туристите са тези, които изработват и реализират проекта.
Бр.446 на в. “Разградско слово” от 4 април 1935 г. съобщава, че членовете на строителния комитет на хижа “Воден” Марин Петров, Димитър С. Икономов, Ив. Костов и Ангел Попов са “споходили текето Воден и близките околни села във връзка с подготвителните работи по строежа на хижата”. Местният печат призовава гражданите да подкрепят инициативата, тъй като “тя е с голямо обществено значение”, най-вече защото хижата ще бъде летовище за деца. В началото на април все още не е взето решение кога точно ще бъде поставен основният камък.
Прави впечатление, че във всички публикации, следящи развитието на строежа на хижата, се акцентира върху духовната страна на туризма. Не е без значение и фактът, че главният редактор на в. “Разградско слово” Григор Попов е една истинска духовна личност. Синът му – Ангел Попов, в същото време е председател на младежката туристическа организация ЮТС в Разград. Но не това е единствената причина вестникът да отделя толкова голямо внимание на туризма в нашия край.
Духовни туристически огнища са “онези места, където сдружените туристи съсредоточават всичко свое, което е най-красиво, най-възвишено и най-мило в техния природно красив живот и го оставят оттам свободно да изтича и се влива в народната душа като благородна животворна благодат". Толкова красиво може да го каже само човек, чиято душевност е изпълнена с туристическата идея. Човек, който е “уловил” у туристите един вроден идеализъм, от който “са се отделяли лъчите на онази духовна светлина, която е обхващала душите с мекотата и топлотата на човещината и гражданските добродетели.”
През 1934 г. разградският клон на ЮТС има вече сериозна дейност, а на дневен ред е материалното творчество. В резултат на това е взетото решение да започне строеж на малка хижа – летовище в теке “Махзар паша” /Воден/. Мястото за хижата е избрано от няколко туристи, които образуват хижестроителния комитет, защото това е “най-красивата местност в Лудогорието с благодатна земя, изобилна вода, много слънце, преснота и тишина, където делиорманци години наред устройваха палатъчни лагери и се носеше кръшният волен смях на младите туристи из вековните гори”. Необходими са средства, а до края на годината в касата на дружеството с големи усилия са събрани едва 6018 лв. Част от разградското гражданство проявява скептицизъм и недоверие, но се търсят начини за набавянето на необходимите средства. Усилено се пласират отпечатани “марки – тухлички”. От 1935 г. председател на ЮТС – клон “Дели-Орман” е Ангел Попов, а в новия хижестроителен комитет е и инж.арх.Иван Манев, който изработва проекта за хижата безвъзмездно. Избраното място е част от имота на семейството на Иван Багрянов, като неговите родители /майка му Пенка и вторият му баща Михаил Петров/ подаряват мястото за строежа. Туристите обхождат близките села от Исперихска и Разградска околии и събират материали като дарение.
На 23 юни 1935 г. в присъствието на “хижестроителния комитет”, настоятелството на ЮТС и група туристи е положен основният камък на хижата. Председателят на комитета Марин Петров чете тържествения акт, а свещеник Кушков от с.Малък Поровец с “хубави и назидателни думи обрисува значението на ЮТС”. Тържеството продължава с народна трапеза, хора и веселие. Още през същата година сградата е готова до покрив. Със същата упоритост и ентусиазъм върви строежът и през следващите три години. Средствата отново се набавят чрез вечеринки, томболи, забави, утра, театрални представления, градински увеселения. Последният етап в строителството започва през 1937 г., когато е поставена задача в чест на 20-годишнината от създаването на клон “Дели-Орман” през 1938 г. хижата да бъде открита.
Тогава е и най-усилената работа по строителството. Стимул дават и наградите, които клон “Дели-Орман” получава за своята дейност – І награда “Съюзното знаме”, както и голямата морална и материална подкрепа от страна на разградското гражданство. В същото време по примера на туристите хористите от дружество “Железни струни” вземат решение за строеж на Музикален дом. В читалище “Развитие” борбата печелят младите разградски граждани, които сочат примера на туристите и решават да строят нова читалищна сграда. Така строителството на хижата като цяло дава начало на много нови начинания в града. Бетонната плоча, преддверието на хижата, боядисването на врати, прозорци, тавани – всичко това се извършва с безвъзмездния труд на туристите. Поставени са подовете, измазана е отвън и отвътре, водоснабдена и електрифицирана, един месец преди откриването на хижата младежи туристи средношколци на собствени разноски и самоиздръжка уреждат в хижата туристически лагер. Под ръководството на Добрин Илков /Бинката/ сградата е подготвена, теренът около хижата е подравнен и почистен, маркиран е пътят, направена е украсата за откриването.
На 11 септември 1938 г. след отличната подготовка хижата е тържествено открита и е отбелязана 20-годишнината от основаването на ЮТС – клон “Дели-Орман”. Хижата има 42 легла и 12 места на нарове, водоснабдена и електрифицирана, добре обзаведена, с радиоапарат и походна аптечка – екстри, които малко хижи в България по това време имат. Над 200 000 лева – на толкова възлиза напълно завършената хижа. Но възторгът и радостта на “делиорманци” е неописуем. Тържественото откриване става в присъствието на много граждани и туристи, а на заслужилите за строителството и на почетните членове на клона са дадени дипломи.
Така в продължение на четири години е осъществена мечтата на “делиорманци”. През 1939 г. продължава обзавеждането на хижата, изплащат се задълженията и е назначен постоянен пазач. През 1945 г. е построена втора сграда – лятна спалня и трапезария.
Информацията, която дава личният архив на Ангел Попов, е до тази дата. Всъщност до 1977 г. хижата се използва за туристически дейности, след което е одържавена и преминава към Държавното ловно стопанства, а достъпът до нея е прекратен.

Нели НИКОЛОВА