Блестящ концерт. Блестящ - защото хор "Железни струни" и диригентът Красен Иванов показаха зряло творчество в хорово-певческото изпълнителско музикално изкуство. Блестящ - защото залата на Разградската филхармония беше изпълнена до краен предел от приятели и почитатели-ценители на хоровото изкуство. И не на последно място - защото Разград вече има нова детска хорова формация.
Красен Иванов и хор "Железни струни" демонстрираха изключителна зрялост още в първото изпълнение "Химн на Европейския съюз" /"Ода на радостта" из Девета симфония на Л.ван Бетховен по текст на Фр.Шилер/ с блестящи сопрани, балансиран хор и изящна вокална техника. Изпълнение, което може да вдигне градуса на публиката не само в Разград, но и в София, Берлин или Брюксел. Целият концертен репертоар на хор "Железни струни" беше изграден с много висок професионализъм, вещина и зрялост. "Хубава си, Татковино" на Ем.Манолов прозвуча равностойно след Одата на радостта, както във вокално, така и в емоционално отношение. Следваха две песни от първоучителя на българската църковна хорова песен Добри Христов - "Тебе поем" и "Достойно есть", които хорът изпълни вглъбено и прочувствено с най-тънки нюанси във фразировката и ползване на най-широка динамична амплитуда. Позволявам си да отбележа още веднъж за блестящите сопрани в "Достойно есть". В двете песни от колосите на руската църковна музика П.И.Чайковски - "Ангел вопияше" и С.Рахманинов - "Богородице, дево, радуйся" хорът затвърди високата си хорова певческа култура. Тук в Чайковски и Рахманинов хорът впечатли публиката с чудесните си баси - октависти, завидно верижно дишане и изящно изграждане на фразите в Рахманинов. Изкушавам се да отбележа и за отличното представяне на басите в Ave Maria - Ф.Неля.
Най-приятна изненада в концерта беше изявата на Детската хорова формация с диригент Даниела Никифорова. Те изпълниха четири песни от български композитори. Макар и малка, от 12 деца, от които 4 момчета, те показаха верен усет към хоровото пеене. Даниела Никифорова е позната на разградската публика като отличен пианист-акомпанитор, сега тя се представи и като хоров диригент. Да им пожелаем успех в начинанието. Остава ръководството на Народно читалище "Развитие" да отгледа грижовно новата си рожба, да прерасне в голям детско-юношески хор. Мисля, че топката е вече в Дирекция "Образование" към Община Разград, която още в началото на новата учебна година е необходимо да създаде организация /съдействие/ за привличане на най-талантливите деца с певчески данни в новосформираната детска хорова формация. Ако талантът и амбицията на Даниела Никифорова бъдат подкрепени адекватно от НЧ "Развитие" и Община Разград, в което не се съмняваме, надяваме се още следващата учебна година Разград да има нов детско-юношески хор с поне 40-50 деца.
След детската хорова формация концертът продължи с още 7 изпълнения на хор "Железни струни". И тук струняците потвърдиха високото си хорово майсторство, особено в "Бегала Рада" - Ив.Спасов и "Ерген деда" - П.Льондев, но... тук ми липсваше една "Дилмано, Дилберо" на Красимир Кюркчийски, за да се затвори кръгът от тризвездие български автори.
Със "Случаен рагтаим" на Петър Льондев много находчиво беше направен плавен преход на разкрепостяване от "академичното" третиране на хора към по-широко демократично музициране със съвременни изразни средства в хоровото изкуство. Това беше постигнато в "Everi body sing Freedom" /спиричуъл аранж.Кр.Иванов/, където със спецификата на афроамериканска интонация и метроритмика, със солист Димитър Белчев - възпитаник на музикалната паралелка при у-ще "Екзарх Йосиф" и в "Приятели" - муз.Ст.Диомов, аранж.Кр.Иванов, хорът се представи в ново амплоа и вдигна емоционалното ниво и аплодисментите.
Тук е мястото да отбележим, че диригентът Красен Иванов се утвърждава все повече и като отличен композитор /"Херувимска песен-ортододкс и аранжиментите на спиричуъла и "Приятели"/.
Ако има нещо, което да се пожелае, то е, че в програмата изключая спиричуъла, липсваха хорови песни със солисти. В хор "Железни струни" има хористи с отлични солистични качества и пожелавам на диригента Красен Иванов да ги използва по-рационално.
Концертът завърши със съвместно изпълнение на "Химн на Кирил и Методий" и "Многая лета", а във финала на "Родна песен нас навек ни свързва", сопраните още веднъж се изявиха и заковаха блестящо си бемол втора октава, нещо, което малко хорове могат да демонстрират.
Хоровото изкуство е интелектуално изкуство. В този концерт изпълнители и публика си импонираха и взаимно съпреживяваха радост от интонационната магия и мелоса на българската и световна музикална хорова култура. Трябва да се гордеем, че Разград и разградчани имат тази възможност. Остава да ги съхраним и създадем условия за развитието им. Един български диригент беше възкликнал през второто половина на миналия век - Разград е българският Ваймар.
По повод Девета симфония на Бетховен, Ромен Ролан през 1941 г. пише до своя приятел Пол Клодел "Чрез вярата ние вървим напред". Да се надяваме и вярваме, че и ние днес вървим напред и то с повече интелектуална зрялост.

Александър ХРИСТОВ