И тазгодишният Панаир на киселото мляко, Фестивалът на народните традиции и художествените занаяти и съпътстващите ги официални и културни прояви ни се сториха много, много кратки – само три дни, но през които разградчани искрено се забавляваха. Опитаха таратора на Иван Звездев, гледаха състезанията по ядене, готвене и предлагането на кисело мляко, разходиха се по сергиите, купиха си сувенири за спомен, снимаха се с чуждестранните групи и се насладиха на концертите им.
Освен съставите от Орел, Санкт Петербург, ЮАР, Капанският ансамбъл и гостите от Авджилар във вторник и сряда на сцената на Ларгото за нас пяха и танцуваха групи от Индонезия, Коста Рика, Венецуела и САЩ, детската фолклорна група „Хорце“ и танцов ансамбъл „Разград“. Емоции, ритъм, жар, екзотика и бурни аплодисменти, Истината е, че на нашите гости им хареса да бъдат част от фестивала. Те с удоволствие споделиха впечатления си и интересни неща за своите традиционни танци:


Менемесита, Индонезия: „За пети път участвам в подобен фестивал, но за първи път съм в България. Наистина ми харесва, страната е прекрасна, но е много горещо. За спомен си купихме български парфюми и от тези малки сувенирчета с нарисувана България върху тях. Ще танцуваме различни неща. Единият танц е от Папуа и представлява ритуален танц, който се изпълнява, когато хората от там си правят нова прическа! Тяхната коса се оформя трудно, затова си имат специален танц, с който празнуват. Последният танц е танц, който ни мотивира преди да отидем на работа!”.

Шарон, Коста Рика: „За първи път съм в Европа изобщо. Сега ще пътуваме из Европа и не мога да нося много багаж и сувенири, но правя много снимки. Най-вече, защото България е чудесна. Аз обичам природата, а България има много природа. Нашите танци са свързани с религията и културата ни. Първият символизира част от религията ни, като представя празненствата след църква. Вторият е за работата – момичетата перат, момчетата косят трева и се грижат за животните, както нашите прадеди са правели”.

Хосе, Франклин, Джовани Руи, Чарли и Роман, Венецуела: „България е хубаво място, храната ви е хубава, жените ви са красиви, хората са мили и вежливи. Дано ние и нашата програма също да ви харесаме. С нашите танци ще ви представим различни части от Венецуела – Южната и Централната част, която е близо до плажа. Примерно първият ни танц представя добиването на злато във Венецуела. Ще видите, когато се качим на сцената...”

Сара, САЩ: „Аз съм в България за 4-ти път. За всички нас е изключителна чест да бъдем част от вашия фестивал. Доставя ни удоволствие да споделим нашите танци с вашата публика и даваме всичко от себе си.
Танците ни представят празненствата преди Прашната сряда, когато имаш последен шанс да ядеш колкото искаш, да пиеш колкото искаш и да се обличаш в смешни дрехи. Той е специфичен за Ню Орлеанс. След Прашната сряда следват четири дни на пости, в който трябва да се носят скромни дрехи, затова този ден е нещо като последно парти и ние донесохме за вас само част от този празник. Другият танц идва от Източните планини на Америка. Не е универсален за Ню Орлеанс, но е част от американската култура, следователно и от нашата, защото ние сме американци и представяме Америка.
За спомен от България най-много искам да взема българска народна носия, защото освен че наистина ми харесват, в Америка ние не танцуваме американски танци. Представяме танци от други страни в света, което включва и българските народни танци. Толкова е вълнуващо да видим българските народни танци в изпълнение на професионални български танцьори. Изключително съм щастлива да съм тук”.

Пламена МИНЕВА