Открита, забавна, впечатлителна. Познава я цял Разград и областта, търсят я от цяла Североизточна България.
Тя е просто д-р Грозева – първо човек и после лекар.
През ръцете й са минали хиляди, хиляди бебета, преди да вдишат първата си глътка въздух са усетили прегръдката за живот на нейните ръце.
Започваме разговора плахо – жената не иска да се пише за нея с оня мотив, който кара големите да бъдат скромни и да се чувстват обикновени.
Д-р Радка Грозева е русенлийка.
През 1950 година завършва медицина в София, а през цялото време на следването си е живяла в железничарско общежитие.
Дошла в Разградско, тя първо работи в село Дурач /Лудогорци/, Исперихско, а после се премества в исперихската болница. В Разград пристига през 1951 година, за да работи в местната областна лечебница до 1982 година.
По линия на междуправителствена спогодба
Министерството на народното здраве тогава я изпраща в Етиопия.
Целта е подпомагане на социалистическата страна чрез трансфер на висококвалифицирани кадри. В столицата Адис Абеба, в бившата императорска болница на африканската държава, д-р Грозева прекарва пет години. Заобичват я и там, молят й се да остане, за да им помага, за да ги лекува.
Всъщност с молба да лекува и да помага я търсят още и още. Болно и бедно циганче, на което никой не обръща внимание нито в Разград, нито в Русе, нито във Варна, опира до нейната врата. Чрез протекциите на докторката, момичето попада в клиника в София, където претърпява гинекологична операция. Но нямало циганчето пари да плати за интервенцията, та затова предложило на професора, който го е оперирал, да заведе мечката си да му потанцува за здраве.
Шарен е светът около д-р Грозева – в нейната практика има много, както обикновени, така и любопитни случаи. Тя обаче
помни драматичните, рисковите, необичайните.
Такъв е оня рисков случай в Етиопия, изходът от който кара родителите да кръстят малката си дъщеричка етиопка Радка, на името на разградския медик.
Няма как да не ти настръхне косата при една друга изповед. Критични обстоятелства отвеждат пациентка при д-р Грозева – прегледът показва, че ръчичката на бебето, което трябва да се роди, е излязла от влагалището, а плодът е разположен странично. Медицината в подобни случаи е категорична – плодът е мъртъв и трябва да бъде изваден на парчета. Целта е майката да бъде освободена от бебето, което при тези обстоятелства застрашава живота й.
За да определи прилежанието на детето и да си изготви план за работа, докторката хваща повисналата в безпомощност малка ръчичка.
Петте пръстчета се свиват в юмруче около нейната ръка.
Бебето недвусмислено показва, че е живо и е поздравило докторката с ръкостискане. Оттам нататък планът се преобръща главоломно, неочаквано, но сладко. Лекарката разбира, че трябва да даде шанс на онова жадно за живот човече, което й е дало недвусмислен знак с ръчичка. И го прави – незабавно и непоколебимо.
Мъчно говори за съвременната медицина д-р Грозева.
Не оправдава комерсиализацията и бездушието, учудва се от липсата на топлина в професията.
Някой трябва да оправи нещата, те не могат да продължават по този начин още дълго време, ние, лекарите сме полагали клетва, Хипократова клетва, имаме дълг, призвани сме да помагаме, разсъждава лекарката.
Д-р Грозева не ползва в работата си видеозон.
Казва, че медицината не е само техника и че истинският специалист трябва да не позволява съвременните технологии да убиват тактилното му чувство – докторът не може да забравя, че има уши и очи, които да му служат при диагнозата и лечението. При все това и още не е доказано, че ултразвуковата апаратура е безвредна. После допълва собствените си думи с неоспоримата истина, че хората са живи същества,
нуждаещи се от топлина и внимание,
нещо, което съвременната медицина пропуска да съблюдава.
Хранителният недоимък, алкохолът и цигарите са най-честите причини за многото недоносени бебета напоследък, казва докторката. По нейни наблюдения в последните десетилетия
абортите са скочили около десетина пъти,
като възрастта на пациентките е паднала под шестнадесет години. Слободията, криворазбраната демокрация и липсата на морални устои стоят в основата на проблемите в днешния живот, смята тя.
Днес животът на д-р Грозева преминава между България и Америка, между Разград и Палм Бийч.
В Щатите живее нейният единствен син Митко, доктор и собственик на болница. Митко попада в Америка заради желанието си да работи „голяма хирургия“. И тъй като на новия континент неговото медицинско образование не се признава, той е принуден да следва наново.
От единствения си син д-р Грозева има и внук, който учи и бизнес, и медицина едновременно.
За да е близо до близките си в Америка, д-р Грозева и съпругът й прекарват по половин година отвъд океана. А докато я няма, да се завърне тук,
я чакат стотици пациенти. Чакат я и политици.
Първите заради здравословен проблем, а вторите я молят да се влее в партийни редици, за да може нейният авторитет да повлече електорат. Отказва, разбира се, докторката да се занимава с политика. Защото не иска да дели болните по партийна оцветеност. Защото й е обидно да обслужва нечии користни интереси.

Галина МАРИНОВА