Виолета и Тихомир, бившите собственици на "Рибния ресторант" и на рибния магазин на улица "Дунав" в Разград, са в епицентъра на събитията по време на цунамито на о-в Пукет. Познава ги целият град, затова те не се нуждаят от представяне.
Сякаш съвсем ненадейно те напуснаха Разград. По-долу ще прочетете, че бягството не е било спонтанно, а дълго премисляно от младите хора, решили за себе си да не се поддават на местната бюрократичната машина, защото имат потенциал да я заобиколят.
Малко след цунамито, до нас стигна новината, че Виолета и Тихомир са в Тайланд. Нещо повече - мълвата твърдеше, че по време на бедствието Виолета е посрещала Тихомир на летището и че любовта им един към друг ги е спасила от смъртта. Защото, когато двамата се връщат в къщата, където е била отседнала Виолета, тя вече е била отнесена от гигантска вълна.
За преживяванията на двамата ще прочетете в тяхното специално интервю. Дизайнерът на вестника Ники Димитров успя да се свърже със своята съученичка Виолета и с Тихомир. В следващите два броя на вестника ще ви направим съпричастни към историята на милата двойка, нейните преживявания, впечатления и свободни планове за бизнес и житейска реализация.

Здравейте, как се решихте да заминете за Тайланд?

Идеята за смяна на обстановката ни дойде още през 2001-2002 г., когато усетихме, че за т.нар. “дребен бизнес“, част от който бяхме и ние, идват тежки дни. Административната машина ни мачкаше безпощадно, никой не ни смяташе за партньор, който работи почтено, плаща си задълженията, заплатите на работниците, не краде от никого нищо и на който трябва все пак да се чува мнението. И винаги е виновен. Опитваха се да ни внушат, че се прави много, за да се появи средна класа, че изискванията на Европейския съюз са на всяка гецовска баба на пазара да се сложи касов апарат, а на всеки дюкян или кръчма - приемна, почивна, баня и изолатор.
Преживяхме безброй регистрации, пререгистрации, проверки от наказателни административни отряди, които не пропускаха да дойдат и на празници да видят дали точно този ден нямаме глисти.
Чудехме се защо е така. Един приятел има приказка, че когато житото се клати, а няма вятър, значи има нещо.Това нещо, според нас, e невидимата сила, облечена в държавна власт, която желае ние да пълним хазната, а тя да я изпразва тихомълком, силата, която трансформира държавния капитал в едър частен и сега се подсмихва доволно.
Ние не сме против правилата. Без тях не може. Но те се измислят и прилагат избирателно от явно некадърни и безотговорни хора, монтирани от различните партии на всички нива от управлението на държавата. И често са доста абсурдни.

Сондирахте ли първо Тайланд или направо хванахте куфари и тръгнахте?

Първото си пътуване до Тайланд направихме през април 2004 г. по препоръка на Таня Байчева, която е била учителка по английски 1 година в Сонгкла, южната част. Знаехме също, че Хичо, наш съгражданин, също е там от 7 години и решихме да го изненадаме на място. И успяхме. Стоя няколко минути с отворена уста, докато му мине. За това време е виждал само двама българи с австралийско и английско гражданство. Той стопанисваше малък ресторант и хотел. Гостувахме му три дни. Разбрахме,че се готви заедно със семейството си да смени отново обстановката и да се мести в друга държава или да се връща в България. Което си е нормално в съвременния динамичен свят. Обикаляхме общо около месец из Тайланд и началото на идеята беше сложено. Второто пътешествие започна през месец юли 2004 г. Тръгнаха Виолета и Севдалина Проданова /Севда стоя 1 месец и със своя отличен английски и любов към приключенията тя ни беше незаменим помощник/.

Къде бяхте по време на цунамито? Как ви завари природната стихия?

Аз и Виолета тръгнахме на 08.04.2004 г.,и се върнахме и двамата на 06.05.2004 г. Следващата експедиция започна на 28.07.2004 с Виолета и Севдалина Проданова, която тръгна специално да помага при решаване на административните въпроси, свързани с бизнеса ни, за което сме й безкрайно благодарни. Севда се върна на 05.09.2004 г. Аз през това време пих бира и сънувах тайландки. Виолета остана сама и предполагам й е било трудно при решаване на различните задачи, които не бяха битови, а административни. Но тя е контактна и оправна и много бързо успя да хване за помощници пенсионер-англичанин с приятелка тайландка, една около 55-годишна виетнамка, женена за американец, а също и тайландка певица в голям хотел.Често ходеха заедно на плаж в Патонг бийч.
Дълго мислихме дали да не тръгна с полет на Аерофлот на 08.01.2005 г., за който имах резервация. Билетът беше с 300 евро по-евтин, но предпочетох чартър София-Карачи-Пукет на 25.12.2004 г.
По време на цунамито на 26.12.2004 г. Виолета пътувала към летището с англичанина и приятелката му да ме посрещат.Чули по радиото за случилото се. От информацията на летището им казали, че се страхуват от нови вълни и самолетите ще бъдат пренасочвани към Бангкок. А то е съвсем близо до морето. Тогава са си тръгнали и са чакали да се обадя отнякъде. Аз успявах да пращам съобщения до България на приятели, но виждах, че ги получават с 2-3 часа закъснение. Съобщенията, които е пращала Виолета, също са закъснявали. Получила едно от мен, но аз не бях писал координати, защото с тайландския не съм добре. Добре, че един италианец ми каза къде сме. Аз поне бях спокоен, защото през тези 7 часа след цунамито не знаех за него. Тревожих се само за съдържанието на чантата си - няколко бутилки вино, ракия, кисело мляко и сирене. Мислех по едно време да ги крия в храстите и да се спасявам без товар, но тук никога не оставаш сам . Очички те гледат навсякъде.
Това е накратко историята. Лошото е било до морето. На плажа и крайбрежната улица по това време е било пълно с хора. Някои може би даже не са разбрали какво става. Направи ни впечатление, че тук при нас дебелите дървета и масивните крайбрежни ресторанти, които са на колони, не са мръднали. А от репортажите видяхме, че по островите, където има основно бунгала, всичко е отнесено.Там пораженията са огромни. Цунами сме виждали само по "Дискавъри" и никога не сме и предполагали, че ще бъдем толкова близо до него.

Какво видяхте след природната стихия?

Басейните на хотелите бяха пълни с отломки, коли и мотори. В помещения на крайбрежната улица имаше наблъскани смачкани коли като при най-тежки катастрофи. Наши познати също пострадаха. Полицай загинал докато шофирал. Ходихме да търсим багажа на пълничък холандец, който едва не се е удавил, и след това не вярваше, че е извървял няколко километра пеш нагоре по височините. Плажът, на който ходеха Виолета и местните й приятели и мои посрещачи, също беше отнесен и всички бяха много благодарни за по-ранното ми пристигане. Всичко това се е случило, когато хората вече са били около морето. Тук имаше 7000 шезлонзи. Когато близките ни в България са ни питали дали има земетресения и цунами, сме ги успокоявали, че няма. Морето винаги е било тихо, водата - кристална, защото има много коралови рифове.

Тук се говори, че цунамито отнесло къщата, в която сте били настанени.

Слуховете за съборената ни къща са силно преувеличени. Ние сме нависоко. Причината за многото човешки жертви е тази, че тук хората не помнят цунами. Когато са усетили лекото земетресение, изобщо не са предполагали, че епицентърът е далеч и че вълната ще дойде. Ако са били предупредени, щяха да се спасят. Островът е с 4-500- метрови хълмове.

Как се възстановява страната след бедствието?

Изобщо не вярвахме, че тайландците за толкова кратко време ще се съвземат. Минаха само 2 месеца и останаха малко неоправени сгради. Хиляди хора работиха денонощно. Имаха силна финансова подкрепа. В туризма, който е основен поминък тук, има сериозни чужди инвестиции. Смъкнаха драстично цените в хотелите. И животът си тръгна отново.

СЛЕДВА