Уважаеми колеги,
Честит празник! Поставяте рекорд с 15-годишния живот на „Екип 7“ - нареждате го на второ място засега по продължителност на излизане сред частните вестници след „Разградско слово“ /1922-1944 г./. Имам предвид частните вестници, излизали в нашия регион от Освобождението до днес.
15 години са и рекорд в наше време, и същевременно подвиг. Въпреки боязънта от високопарната дума, то си е подвиг да крачите неотклонно напред по журналистическия път, с ръка върху пулса на живота в Разград и региона и да бъдете все така интересни и необходими на читателите както в началото.
От 1990 година досега в Разград са се появили на вестникарския пазар 24-25 периодични издания. От тях понастоящем излизат 5. На какво се дължи трайното присъствие на „Екип 7“? Може би на точната преценка за настроенията, стремежите, очакванията на читателите. Може би на душевния плам и на копнежа за един по-добър свят. Може би на борбения екип на вестника, който не се огъва пред насрещните ветрове, които неминуемо съпътстват едно такова дело. Защото знайно е, че вестник се прави не от една личност, колкото и изключителна да е тя по възможности, а от личности. Личности, обединени /без това да накърнява техния творчески потенциал/ в екип. Вероятно и от тия неща, които посочих, както и от още много други зависи продължителността на излизане на един вестник.
Мисля, че обществената диря на „Екип 7“ в живота на Разград и региона е впечатляваща. Продължавайте все така да бъдете интересни и желани събеседници, с много нови търсения и открития, с много журналистически хъс. Желая ви от все сърце да поставите нови рекорди. В името на Разград и неговите хора.
А хоризонтът никога не се стига. Но това не пречи да се стремим към него.