Част 2: Общото между България и Тайланд е беднотията, разликата е, че на бедните не им пречи да оцеляват, разказват разградчаните
В кой град се намирате в момента? Как е времето при вас?

Ние сме на остров Пукет, в Андаманско море, с площ около 550 квадрата, в селището Кату. На 5 км сме от Патонг бийч, най-големия курорт тук, и на 10 км от гр.Пукет. Според някои източници, на острова живеят около 500 хил. човека. Не броим туристите. Само в Патонг има 30 000 легла. А има още поне 5 големи курорта. Много пенсионери - чужденци притежават къщи и пребивават постоянно, или само, когато е зима в техните страни. През цялата година температурата е средно 26-30 градуса. Влажността на въздуха е много висока. Най-хубаво е от ноември до април, когато няма валежи. Има много острови, където красотата е неописуема. С плажове и гъста тропическа растителност. Тук е рай за почитателите на гмуркането в кораловите рифове. Мотоциклетите са много популярно и удобно средство за движение. Ние засега сме с такъв 125 кубика, като баирите ги изкачваме последни. Но сме много силни при спускане. Карат се и много нови пикапи и джипове - японско производство, и с Виолета често се шегуваме, че тук е пълно с мутри. Но не са с еднакви номера. Движението по пътищата е ляво.

С какво се занимавате сега?

Решили сме да отворим ресторант, но заради цунамито малко се забавихме. Имаме и други идеи за бизнес, които вече са в напреднала фаза, но едва след като ги реализираме напълно, ще говорим за тях. Наоколо живеят много хора има и много туристи и потреблението на стоки и услуги е огромно. Тайландската кухня е великолепна. И в по-скромните, и в най-луксозните ресторанти рибата и морските деликатеси са предпочитана храна. Съхраняват се и показват върху лед и след това се приготвят пред клиента. Честа и приятна за нас гледка е поръчката на лангусти, тежащи сурови 1-1,5 кг на цена 8 лв за 100 грама. Пожелаваме си някой ден това да може да се прави и в Разград.

Има ли и други българи, с които общувате?

Смятаме, че сме сами. Чували сме,че в Бангкок има няколко човека.

Чувствате ли се свободни в страната на свободата?

Общото между България и Тайланд е, че в двете страни има голяма беднотия. Различното е, че у нас натискът за вземане на пари от хората е точно върху бедните и те едва изкарват зимата, а тук всеки тайландец може да отвори сергия пред къщата си,
да спре, където иска триколката си и да продава всичко, което може, за да оцелее. Данъчната тежест пада върху тези, които наистина правят бизнес. Няма да забравим, когато попитахме една жена, продаваща пилешки ястия пред къщата си, какво плаща на държавата, как ни гледаше неразбиращо. Тя не проумяваше как е възможно някой да иска да й вземе нещо от скромния оборот. Когато бедният рибар с малката лодка си улови риба, мисълта му е как да я продаде бързо, а не първо да напише отчет до Агенцията по рибарство, да остави пътьом 2-3 кила на ДВСК за проби, да си плати за тях, нищо, че резултатите ще са готови утре, когато рибата е вече изядена. Никъде не се виждат хора с папки под мишница да бягат към поредната служба, която им е заповядала да бъдат на линия. Борбата тук е да си намерят клиенти. У нас е с администрацията. Можем да плащаме пенсионни или здравни осигуровки, само ако искаме и да избираме на коя фирма. Всеки месец си получаваме в пощенската кутия известия за погасяване на задължения към доставчици на електроенергия, вода, телефон и др. У нас ходим да ни се карат, че не си знаем номера на партидата. През последните години така и разбрахме какви и защо са тези авансови междинни плащания към "Електроразпределение" като “бизнес клиенти”, например. Тук ни вземат еднократно сума като гаранция и в края на месеца получаваме ясно и точно известие за задължението.

Как благоразположението на държавата се отразява върху хората, върху нравите им и върху отношенията им един към друг?

По-голямата част от населението са будисти, има малко китайци и мюсюлмани. Приятно ни е, когато навсякъде срещаме усмихнати и спокойни хора, които ни поздравяват. Така се държат и помежду си. Досега не сме виждали някой да вика, псува или се бие. Скоро бяхме в Куала Лумпур, аз за първи път, Виолета - за трети, но и двамата сме категорични, че Малайзия е много по-богата, но хората са недружелюбни.
Тук е много по-спокойно от България. По телевизията показват сгащени на място разбойници, слагат им белезниците, водят ги в полицията, на всеки на врата виси някакъв надпис, а на бюрото на полицаите стои откраднатото. Съдбата им нататък е ясна. Не се притесняват от нарушаване на правата им и ги снимат, преди да бъдат осъдени. У нас е правило без права да са жертвите на престъпниците. Децата се прибират сами след училище, а за сексуални престъпления не сме чували. За търговия с наркотици - никой не бива да си помисля. Вероятността за най-тежкото наказание е огромна. Това си важи и за чужденците.
Харесва ни и това, че има хора от целия свят, някои от които безумно богати, но държащи се съвсем естествено. Не видяхме като нашенските хубавци, сега наричани бизнесмени, около които да подскачат няколко броя пазванти, да спират където сварят колите си и да се чудят кого да набият за разнообразие.

Как от Пукет гледате на наредбата за тютюнопушенето в България?

Това беше последното нещо, на което се смяхме. Сега ни е смешно, защото не сме участници в този цирк. Ако още бяхме в "Рибния ресторант", имайки предвид скромните му размери , аз, като непушач, щях да определя тоалетната за зона за пушачи. Единственият ми клиент щеше да е Виолета, която с умиление ще си спомня за началото на този порок в гимназиалната тоалетна.

За кого и за какво си мислите от Разград?

Мислим си за роднините и приятелите, за котката Офелия и си пожелаваме често да се връщаме в Разград. Мислим си и за готвачките, с които работихме 7 години в ресторанта, и ги поздравяваме.