В поредица от интервюта „Екип 7“ представя кандидатите за кмет на Разград. Допълваме идеята си да акцентираме в чисто човешки план върху хората, претенденти да ни управляват, а не върху политиците. Ще сe опитаме да надникнем в семействата им толкова, колкото техните съпруги ни допуснат. Ако ни поканят у дома, ще им гостуваме. Желанието ни е да научим повече за кандидат-кметовете на Разград.
Жената зад Наско Анастасов е Радосвета Миркова. Кърджалийка, възпитаник на Великотърновския университет, специалност „История“. Щастливо стечение на обстоятелствата среща Радосвета с добра приятелка от Разград, затова й се налага да гостува в града често. И през ум не й е минавало, че ще се задоми в Лудогорието.
В един зимен януарски ден на 1981-ва тя казва „да“ на своя избраник, решена да следва неговата съдба като своя.
Връзката ми с Наско е карма, казва Радосвета. Записва история, въпреки че е искала да учи пиано в музикалния институт в Пловдив. Идва да живее в Разград, независимо от далечното разстояние от родния й град. По някаква кармична случайност между двете сродили се фамилии се повтарят като своеобразен лайтмотив и имената Борис и Мирко. Такива имена носят и децата им – двама големи синове – вече истински исполини. Мирко в момента е студент, специалност „Право“ във Велико Търново, Борис кара аспирантура „Икономика“ във Варна, а сега помага в предизборния щаб на баща си.
Наско е просто главата на семейството, а интериорните и екстериорните решения са мои, споделя съпругата. Тя издава още, че мъжът й обича да й прави подаръци – с повод или без, и гордо показва шармантни златни бижута – гривна и пръстен, които красят ръцете й.
Стихията на Анастасов е барбекюто. Ако Радосвета само овкусява мръвките, то за тяхната термична обработка се грижи мъжът й. Вегетарианка съм, но ми се налага ежедневно да готвя месни ястия, издава съпругата. Любимите специалитети вкъщи са пълнен шаран, а на Коледа и за рождения ден на Анастасов на 23 декември на трапезата задължително присъства пуйка.
Трапезата събира заедно на масата не само семейството. Често, много често то си има и гости, които да я споделят - Валери и Анета Бойчеви, Добрин Добрев и съпругата му, Светослав Малчев и жена му. Приятелите не са много, но са истински. С тях Наско ходи да на лов и риболов. Страст му е да се гмурне с харпун в отстрел и на попчета.
Не ревнувам от чисто мъжките му занимания, те са си негови дневни, вечерта ние сме си заедно, казва Радосвета, определяща себе си като обичана жена, радваща се на подкрепа и разбиране.
Любимата музика на двамата е хард рок, „Пърпъл“ и БГ. На фона на хубава музика семейството може да си разговаря с часове всяка вечер на чаша питие и мезе. Любимата напитка за Наско е светлата бира, за съпругата му – червеното вино. Наско е колекционер на халби, има си около петнадесет. Винаги, когато пътуваме, той си купува от специалните чаши, издава Радосвета.
С малко неудобство тя признава, че съпругът й често е нейната муза в поезията й. Съвместни преживявания, подарено цвете или мил жест се обличат в стихове, където лирическият герой реди реалност и мечти в ритми и рими.
Искам синовете ни да имат съпруги, които да ги подкрепят и разбират, възпитавала съм ги да уважават и разбират жените до себе си. Самата аз сред тримата си мъже се чувствам сигурна и спокойна, заключава Радосвета.

Галина МАРИНОВА