В поредица от интервюта „Екип 7“ представя кандидатите за кмет на Разград. Допълваме идеята си да акцентираме в чисто човешки план върху хората, претенденти да ни управляват, а не върху политиците. Ще сe опитаме да надникнем в семействата им толкова, колкото техните съпруги ни допуснат. Ако ни поканят у дома, ще им гостуваме. Желанието ни е да научим повече за кандидат-кметовете на Разград.
----------------
Въпреки че ревностно пази своя личен живот, домът на Мариета Чобанова бе отворен за нас. Тя, единствена досега от съпругите на кандидатите за кметове на Разград, ни покани на гости у тях. Стилно и уютно, с мебели в черно и превес на бежово, охра и бяло. Такава е светая светих на семейството.
Мариета е деликатна и емоционална. Затова разговорът започва трудно. С уговорката, че не иска да нарани никого, съпругата на Чобанов е пестелива и предпазлива. Казва, че е усетила върху гърба си хорската лошотия и се е научила да не се доверява лесно.
Когато преди девет години пътищата ни се пресякоха, Жоро дойде при мен и ми каза: „Аз имам само мене си, една стара кола и апартамент на Водна централа. Ако имам теб, обаче, ще имам всичко!“, споделя Мариета.
След тези думи Мариета лепва на вратата една крилата мисъл на Майкъл Тод: „Разорявал съм се, но никога не съм бил беден! Да си разорен е временно. Да си беден, е състояние на духа!“
Тази бележчица Мариета пази и днес.
И двамата минахме през ада, за да създадем нашия земен рай. И двамата минахме през тежки разводи, в които наранените са повече от щастливците, разказва Чобанова. За своя душевен катарзис двамата пътуват до Израел и се изкъпват в река Йордан. Едва след това започват да градят живота си наново. А то, началото, се оказва трудно – борбата с предразсъдъците на малкия и консервативен град, усилията да не се нараняват бившите семейства и да се съхрани тяхното достойнство.
Големият и съдбоносен ден за Чобанови е 6 май 2001 година. Тръгват за София за конгрес на СДС, но така и не стигат до висшия форум. Същия ден в клиниката „Свети Лазар“ на бял свят проплаква Михаела.
Жоро се грижи и за малкото си бебе, като нито за миг не е забравил двете деца от бившите бракове на двамата. Благодарение на Жоро, Лори замина на 16-годишна възраст да учи във Франция, благодарение на него, тя днес живее и работи в Канада с месечно възнаграждение от 3000 лева, споделя Мариета.
Питам се как Жоро успя да запази своя борчески дух и благородство, допълва се жената.
Тя разкрива и неизвестен факт от биографията на своя любим. Той остава без майка преди да навърши двегодишна възраст, а последвалият брак на баща му лишават Жоро и сестра му от бащин дом. Следват дълги години при баби и дядовци и социални домове.
Въпреки всичко, през 1981 година Чобанов е приет да учи „Право“ в Софийския университет и го завършва с отличие. За да може да си плаща разходите, младият мъж е бил принуден да работи винаги, когато не посещава занятията в Алма матер.
Жоро винаги е имал себе си, нямал е баща, на който да разчита, или пари, с които да си отваря вратите, казва Мариета.
Семейството обича да е заедно и през почивните дни да отскача до Варна на разходка. В делник или празник, традиционно правило в него е да закусва, да обядва и да вечеря – никога и по никой повод не хапва самосиндикално. На масата ги събира „Траминер“ или „Черга“, задължително готвена храна и шоколад „Милка“, който всички обожават.
Жоро Чобанов има два недостатъка – страстен запалянко е и не умее въобще да готви, шегува се неговата жена. И дава да се разбере, че не просто обича съпруга си, а го боготвори.

Галина МАРИНОВА