Вярно е, че не е хубаво непрекъснато да има избори, ама пък, кога бедният народец и бедната ни култура ще да са пък чак на такова уважение!
Истината е, че концертът на Лили Иванова завчера беше предизборен - в подкрепа на Наско Анастасов.
Имахме уговорка с Лили да се видим преди срещата й с публиката.
Някъде към пет часа следобед Лили се качи на сцената и два часа, без прекъсване, репетира - ще рече човек, че не си знае песните! Само дето тя пя не само песните, които й предстоеше да изпълни, а и тия за следващия й концерт!
Боже, боже! Броят й парите на Лили, броят й годините, а май никой не се сеща, че то пеенето само на пръв поглед е уж по-лесно от копането.
После започна концертът.. Той продължи сума ти и време. Имаше „бисове”, имаше цветя и клетви за взаимна обич…После…После в гримьорната имаше стълпотворение от близки, познати, фенове и прочее.
Докато траеше суматохата, ние се запознахме с момчетата от нейния оркестър, които се оказаха влюбени, също като нас , че и по-силно в Лили. Това са Орлин Цветанов - цигулка, Бисер Иванов - китара, Огнян Енчев -пиано, саксофон и тромпет.
Обикновено музикантите минават за фон и остават незабелязани от публиката, но това никак не е така в концертите „на живо”, каквито у нас май само Лили прави. И зрителите забелязаха това, като възторжено аплодираха не само нея, но и нейните музиканти - бих го казал „съавтори”, но май не е прието в музиката да се казва така.
Най-разговорчив се оказа 27-годишният Орлин.

Нови мой приятелю, Орлине, помня другите състави на Лили, знам, че тя разчита на изключителни професионалисти, лесно ли е да сте на сцената с нея!?

Какво значи „лесно”? Лесно е да не свириш, лесно е да изкараш там някой лев, без да си даваш зор.. Но когато излизаш на сцената не само да свириш, а и да изпиташ върховно удоволствие от това, което правиш, въобще не може да се говори трудно ли е или лесно. Тогава не само ти, а и публиката изпитва върховно удоволствие.

Всичко, което видях и слушах тая вечер е старо, и същевременно съвсем ново. Дето ми викаме - същото, ама съвсем друго.

Ами да! Лили поръчва аранжиментите, синбеците се правят от Емо Бояджиев. А тези класически парчета Бисер и Оги сами си измислят как да ги свирят, а на мене лично много ми е помагал Иван Пеев. Даже бих казал, че нищо не е едно към едно в концертите ни, всеки концерт може да е различен, както си е нормално, когато си „на живо” на сцената.

Аз само питам. Както питам за твоето лично отношение към една толкова голяма певица, с която си буквално ден и нощ!

Щастлив съм, което комай нищо не означава. Аз съм на 27 години и в моето семейство Лили Иванова се споменаваше от детството ми редом с Бах и Моцарт. Тъй че, примерно, когато съм бил на 3-4 години и съм започвал да възприемам света, още тогава съм го възприел и като свят, от който е и Лили Иванова.

Непрекъснато у нас младите изпълнители се оплакват, че нямало композитори в България, нямало хубави песенни текстове, нямало хубави български песни, за тъпотията „поп-фолк” да не говорим. Бях в салона, бях правостоящ, бях възхитен, ама се и питах: Добре, бе! Няма композитори, няма поети! Защо за Лили има, а за другите няма?

Не се намесвам в работите на другите, знам само, че Лили е прецизна и вероятно е чест за композиторите тя да изпее тяхна песен.

В този момент гримьорната на Лили Иванова най-сетне се опразни и тя - напук на всичките ни разбирания, че трябва да отиде да си почива - реши да свика колектива си на нещо като планьорка. Вероятно беше сметнала, че сме се отчаяли да чакаме, ама на! С ясното съзнание, че след пет часа на сцената, би трябвало да имаме нормалния разум, да не я измъчваме повече, ние, в името на Негово Величество Читателя, решихме да я доразсипем !
За да не прекаляваме и с търпението на читателите, ще кажем, че, когато започва да пее и идва от Кубрат в Разград, някакъв партиен секретар й забранил да пее, а причината била, че имала червено палто на карета / тип „одеало”, имаше на времето и такава мода - б.а./, та майка й трябвало да го пребоядиса в черно. И по радиоуредбата разградска даже я съобщили, че има нокти и е това-онова. Баща й пък бил приятел на кубратския кмет преди Девети, та едни от ранните й спомени са, как е ходила да го види зад решетките. Сърдеше се до едно време на съгражданите си, че са съборили родната й къща и че й пишат някои анонимни писма, дето имала милиони, ама не ги давала на града си...

Лили, някога нещо не го долюбваше ти тоя, нашия край!

Такова нещо никога и никъде не съм казвала.

Имам предвид някои подробности около твоето житие-битие тук в ранните ти години.

Любовта ми към Разград, Кубрат и Лудогорието нямат нищо общо с моите взаимоотношения с някои, повтарям „някои” хора, които аз не съм харесвала тук и те не са ме харесвали. Предполагам, че и сега не всички ме харесват, но това вече не е мой проблем. Аз идвам в Разград с удоволствие и знам, че идвам при приятели, каквито имам и - не само фенове, както е модерно да се казва, но и лично мои приятели, които ме обичат и аз ги обичам. И виж какво, Дулинко, знай, че съм човек, който върви напред. Поглеждам в миналото си само като мил спомен с добрите и с лошите събития в него. Мене ме интересува бъдещето. За твореца важно е то. Знам, че за вестниците са нужни „пикантерии”, но моята работа е да пея. Смяташ ли, че пях добре тая вечер?

Боже, Лили! Върховна беше! Честно казано, не само се просълзих, ами и направо се разплаках. Та то изведнъж се оказа, че целият живот на няколко поколения българи е побран в твоите песни. И - същевременно - нали съм си журналист, не само те слушам, ами и се заглеждам около себе си! А в салона други просълзени възрастни като мене, ама около тях и млади представители на „поп-фолк”-поколението, че и невръстни дечица! Ние сълзи роним, а те гледат като ококорени, защото не знаят, че и по тоя начин може да се пее! Как успяваш да бъдеш привлекателна за всички?

Не съм аз, която може да ти даде такъв отговор. Не мога да се самооценявам. Мисля, че трябва да попиташ тях!

Май не е нужно и извини ме, задето задавам неуместни въпроси. Но концертът ти беше почти изцяло от стари твои песни в нов аранжимент. Нов оркестър имаш… Пак се усещам, че питам неуместно, но доволна ли си от себе си?

Когато човек стигне до варианта сам да си каже, че е доволен от постигнатото, значи е стигнал до върха си и трябва да тръгне надолу. Пак не е моя работа да се самопреценявам, ама аз не съм стигнала времето на самодоволството. Доволна съм от своя оркестър, който ме разбира, доволна съм от аранжьора си Емо Бояджиев. Може всеки певец да се смята за каквото си иска, но без добрите музиканти около себе си, почти нищо не може да направи…. Но ела на някой друг мой концерт, с други песни, защото има и такива, които тая вечер не пях, и сам си преценявай! Тепърва лека-полека изваждам и някои от останалите свои стари песни, които да прозвучат по нов начин.

Преди около 18 години, когато сегашният ни театър беше само мечта и бетон, ти каза, че искаш някой ден първа да бъдеш на неговата сцена. Не беше първата, но вече няколко пъти пееш в тоя салон, пяла си в стария театър, пяла си и в спортната зала, има ли разлика сега от сценичните възможности, които ти дава тая нова сграда?

Това е безспорно! Но не е най-важното. Независимо къде съм била, разградската публика винаги ме е радвала. Разград е град с музикални традиции и история. При мене го има и носталгичният момент, но и той не е най-важният! Разградската публика е прекрасна. И чрез тебе още един път й благодаря…


Трябваше да бъдем супер идиоти, за да досаждаме повече на Лили, пък и екипът й отдавна чакаше пред вратата, също уморен и даже нервничещ. Може и да съм пристрастен, но имах чувството, че великата ни певица, като едното нищо можеше да се качи веднага на сцената и да започне отново.
Може и да не съм прав, ама тъй си помислих. А за търсачите на нещо по-пикантно, ще кажа, че тя не само на сцената е хубава. Хубава е и зад нея.

Дулинко ДУЛЕВ`