В четвъртък вечерта по покана на партия „Зелена България” за Разград пяха „Каризма“ и Любо от група „Те”. Концертът, разбира се, беше супер, публиката страшно доволна, а звездите, като всички звезди, малко закъсняха и много бързаха. И въпреки това, бяха така добри да отделят време за по едно кратко интервю.
Любо, кажи ни първо, бил ли си преди в Разград?

Бил съм тук с приятели на частно парти и имам хубави спомени. Хората в Разград са много мили.

Ти лично оптимист ли си или повече песимист?

Оптимист, разбира се! Не може един музикант да е песимист. Трябва да вярваш в това, което правиш и в това, което можеш! Ако си песимист, ще се откажеш и просто няма да се получи!

А като човек на изкуството мислиш ли, че виждаш света по различен начин и какъв?

О, абсолютно всеки човек вижда света по различен начин. Това е индивидуално и според мен е хубаво да взимаш от всекиго по нещо и да се опиташ по някакъв начин да разбереш неговата гледна точка. Когато събереш повече парчета и подредиш пъзела, ще получиш може би нова и по-пълна и реална представа за нещата.
Моят свят е хубав! Аз вярвам, че има смисъл да бъдеш добър, защото няма добро, което да се е изпарило във въздуха и да не се е върнало. Всичко се връща, лошото също. Не разбирам хората, които мислят, че когато си лош с някого можеш да спечелиш уважението му. Това е глупаво и абсурдно.
Иначе, разбира се, нормално е да има по-тъжни моменти, когато си мислиш, че светът е ужасно място и си в депресия, но това минава.

Как минава? Каква е твоята рецепта за усмивки?

Нужно е да знаеш, че има хора, които те обичат и когато се сетиш за това, то е напълно достатъчно, за да се усмихнеш! В никакъв случай не изпускайте тези хора и не ги губете, другото се оправя.

Какво за теб е щастието?

Щастие… Има такова нещо, понякога се случва!

Каква е твоята философия за живота?

За мен идеята е да живея и да искам да ми се случват неща. Аз живея за момента! Той е изключително важен и не трябва да се изпуска, иначе се оказва или че живееш с миналото или с нещо, което всъщност още не се е случило… Живей сега! Аз не правя архитектурни планове за бъдещето, например за 5 години трябва да се случи еди какво си и еди какво си, за да стигна от точка А до точка Б. Просто имам представа какво искам и вървя към него.

А как виждаш бъдещето?

Тук ще кажа, че одобриха клипа на новата ми песен „Отново вярвам” и от другата седмица ще го пуснат по MTV, което не беше ми се случвало до сега. И за бъдещето си представям как някой добър продуцент ще ме види и чуе случайно и ще ме хареса, след което ще ме поканят да подпиша договор и ще бъда слушан в цяла Европа...

Значи и звездите мечтаят и искат още от живота?

Разбира се! Как ще спреш на едно място?! Абсолютно винаги човек трябва да мечтае за нещо, да очаква да му се случи нещо ново, да иска още! Както казах, това е смисълът!

Какво би казал за феновете си, които на концерта си нарече свои приятели? Обичаш ли да си по-близо до тях? И коя е любимата ти част от това, което правиш?

Любимата ми част е, когато съм на сцената и виждам хората пред мен, че са щастливи, че чувстват музиката и чрез нея и мен, че се радват. Това е най-страхотното удоволствие. Веднъж усетиш ли го, става наркотик и не можеш да спреш и да се откажеш. Целта е да дадеш нещо хубаво от себе си, а когато заредиш публиката положително, тяхната емоция се връща към теб и се получава една взаимственост и един кръговрат на положителна енергия, която се увеличава и те зарежда. Наистина невероятно! Затова не е най-значимото, че са ти поискали автограф. И все пак, истината е, че е ласкателство, когато те чакат след концерт зад сцената за автограф или снимка с теб...
Относно дали искам публиката да е по-близо до мен... Много съм мислил върху това дали е по-добре да пееш на малка сцена в малък клуб пред 200-300 човека или е по-добре да излезеш пред много, 10 000 например. И двете си имат своите предимства, но аз по принцип съм човек, който скъсява дистанцията и дори на голяма сцена търся контакт и обратна връзка. Харесва ми да докосвам ръцете на публиката, да ги качвам на сцената, да виждам реакциите им... Предполагам, че това значи, че обичам да съм по-близо до тях.
Така или иначе, не можеш да накараш всички да те харесват... Понякога ти става гадно, но какво можеш да направиш? Продължаваш напред! Щом не му допада това, което правя – да не ме слуша... Има хора, които ме харесват – значи си заслужава усилията. Те са напълно достатъчна оценка на труда ми.

Какво би пожелал на себе си и какво на феновете си?

И на себе си, и на тях, и на всички пожелавам здраве и да бъдат позитивни. Да вярват, че са уникални и различни и че има много неповторими и ненаправени неща, които те могат да направят. Щом като си жив, значи има смисъл и си важен! Всеки поотделно е важен!

Пламена МИНЕВА