Точно преди седмица Йосиф Миланов отпразнува 80-годишен юбилей. Той е достатъчно известен разградчанин от Радичковия край, за да пишем кой точно е. Но, независимо че дълги години беше ръководител на ансамбъл към читалище "Напредък", отдавна е по-известен като бащата на Ваня Миланова. А тя, Ваня, почти е загърбила концертния подиум и е „най-търсеният“ преподавател в най-големия частен университет в Турция, край Анкара. Иначе местожителството й е в Солун, често "прескача" до Лондон, за да види "дечицата" - дъщерята Кармела-Яна и зетя Ерион /Джони/.
Яна говори все по-добре български, но казва, че "майчиният" й език е английски, Джони не знае нито дума на български, засега.
Яна е красавица, взела е хубавите очи на Ваня и Маргарита, но не и носа на дядо си Йосиф. Джони е мургав като италианец, но е от Албания, от тази част, която е по-близо до Черна гора. Когато му казах, че с.Пороище със старото име - Арнауткьой е създадено от заселили се тук албанци, Яна побърза да каже, че съпругът й е католик, а Джони допълни, че арнаутите са онези албанци, които не са приели исляма. Едни са живеели в недостъпните планински усои, а други са потърсили убежище извън Албания, както арнаутите в Арнауткьой.
Млади, красиви и влюбени, с усмихнати очи, покрай тях и Ваня грее от майчинско вълнение и надежди. Кармела-Яна каза, че Разград се е променил много, в смисъл, че е станал по-красив в сравнение със спомените й отпреди години, Ерион поиска да отиде да види Пороище, аз им казах, че Пороище е само на 4-5 км от Разград и могат да отделят време, но дядо Йосиф, вместо Пороище чул Търговище и казал, че е на 36 км и те се разколебали.
Йосиф Миланов не дочува, но очите му са си запазили блясъка и любопитството към околния свят. За такива хора се казва - животът го иска, но и той умее да цени най-важното от живота. През това лято срещнах Миланов с бял ленен костюм /"как денди лондонский одет"*/ и искрено му се възхитих. А той каза – добре, че е Ваня, иначе откъде пари за костюм?
Вярно е, че Ваня е изключително грижовна дъщеря, но е вярно и това, че болшинството "старци" на 80 години все им е тая с какво са облечени. Докато Йосиф обича да изглежда добре. И когато Маргито - съпругата му, се обади да ми продиктува поздравление от семейството за юбилея, пожеланието за спокойни старини ми прозвуча абсолютно неуместно за Йосиф Миланов. Казах й - Марги, на Йосиф му подхождат много повече - неспокойни старини. Но не го написах, защото звучи двусмислено.
Вечерта на втория концерт от дните "Димитър Ненов", Йосиф Миланов ме видя в антракта и ми каза - Янке, Маргарита днес ти се е обадила, но в текста има нещо невярно - аз не съм навършил 80 години, в неделя ги навършвам /концертът беше в четвъртък/. Аз го погледнах с изумление - нали това е изненада за теб, откъде знаеш, че Марги те поздравява чрез вестника? А той отвръща - тя забравила листчето до телефона и аз го видях.
Ние, разбира се, не направихме грешката да съобщим в броя от петък, че Йосиф Миланов е навършил 80 години, когато той щеше да ги навърши в неделя. Но нали се досещате какъв човек ще се "безпокои" за недостигащи два дни до истинския юбилей. Този, който на 81 години ще облече белия ленен костюм и ще изглежда съвсем делнично и обикновено - като че ли целият Разград е облечен така.
Впрочем, ако се вгледате по-задълбочено, не може да не сте забелязали, че мъжкият костюм стои като излят на някои мъже, дори и да са пълни, бузести и с тлъстинки над кръста. А на други, дори и с атлетически фигури, не им ходи и това е. На Йосиф Миланов, костюмът му "лепне". Впрочем, аз не съм го виждала без костюм. Познавам го от 38 години.../ току-що ги
пресметнах и се ужасих.../.
Може би има някаква взаимовръзка между това, доколко човек се интересува от света и точно толкова светът се отблагодарява на "следящия" го. Йосиф Миланов е един от най-ревностните ни читатели и най-действеният гражданин. Обажда ни се за всяка нередност, както и за да ни похвали за всяко добро попадение. Затова, сигурни сме, че и на 90 години дай, Боже/, ще изглежда също толкова достолепен в костюм, дано слухът му да спре да му изневерява, че да обърка Пороище с Търговище, но очите му няма начин да не греят от любопитство и любознателност...
Маргарита не може да не"дочака" да види продължението на рода, а почетният гражданин на Разград - Ваня Миланова, сигурно ще бъде още по-горда с учениците си. Сега тя се радва, че има лауреат на конкурса "Сарасате", на факта, че младите цигулари я гледат почти като божество, на възможността всяка година да взема в класа си поне един ученик от България. Българите, естествено, се борят за пълна стипендия и успяват. Тази учебна година Ваня има ученичка от Сливен, която е много добра.
През следващите Мартенски музикални дни в Русе Ваня пак ще продължи с майсторския си клас, защото русенци, а и не само те, я искат.
Може пък следващият разградски кмет да отиде до Анкара, да посети университета, който явно е нещо като турския Харвард и да се замисли как може да стане така, че всяка година млади разградчани с подкрепата на Общината да отиват да учат там и да се връщат тук да работят за града и за България...!
Може пък на следващата предизборна кампания за местни избори най-очакваният концерт да бъде на Ваня Миланова и ученици...!
Много се размечтах, а както е известно мечтите са мечти, защото не се сбъдват, другото е планове. Но кандидат-кметовете нямаха такава "точка" в програмите си, уви.

Янка ОБРЕТЕНОВА
* Пушкин - "Евгений Онегин"