Днес, в поредицата за районните инспектори в Разград, ви представяме втори оперативен район. Той се намира в североизточната част на града и обхваща основно кварталите "Абритус" и "Варош", вилната зона източно от Разград с местностите Обзор, Исперихски път, Малкия юк и Дянковски път. Няколко по-характерни обекта са на неговата територия - болницата, църквата, библиотеката, обредният дом, културно-развлекателни институции и други. Северната граница на района се оформя от ул."Петър Берон", "Ангел Кънчев" и бул."Княз Борис", южната е река Бели Лом. На запад стига до бул."Васил Левски", а на изток - до ул."Б.Бърнев" и Младежкия парк.
Преобладаващите престъпления са кражбите на вещи и части от автомобили в неосветените междублокови пространства, посегателствата над частните апартаменти, избени помещения и хранителни магазини. Не са редки и случаите на измами. През миналата година в района са извършени 140 престъпления, от които три тежки - изнасилване и два грабежа. Според обслужващите инспектори, има спад на правонарушенията и престъпленията, но ескалират тези, които са дело на малолетни и непълнолетни. В тази връзка те препоръчват по-сериозен родителски контрол. Втори оперативен район се обслужва от двама инспектори. Приемните им дни са понеделник, сряда и петък от 16.00-18.00 ч. От следващите редове ще разберете как те отговарят за вашата безопасност и как може да се свържете с тях.

Районен инспектор кап.Иван Иванов е в системата на МВР от 2003 г. Оттогава обслужва и втори оперативен район. Роден е през 1969 г. в Разград, има висше инженерно образование, семеен е и има едно дете.
Приемна: ул."Раковска" №14, бл."Дан Колов", тел.:2 74 48

Районен инспектор кап.Борислав Симеонов е в системата на МВР от 1994 г. Обслужва втори оперативен район от 2000 г. Роден е през 1958 г. в с.Тодорово, Исперихско. Завършил е педагогика, семеен е, с две деца.
Приемна: ул."Раковска" №14, бл."Дан Колов", тел.:2 74 48


Интересен случай от практиката Ви?

Иван Иванов: Пресен случай бих казал. Домова кражба на няколко животни. Открихме и задържахме извършителите. Животните бяха наполовина, но транжирани. И гражданинът остана доволен.

Борислав Симеонов: Преди около три години приемната ни беше зад кино "Развитие" в старата къща. Колегата ми беше в нея. Около 17.00 ч. и аз се прибрах от обход на района. В приемната имаше два прозореца - северен и западен. Западният гледаше към гърба на киното. Същия ден имаше мероприятие с ученици в театъра. Както съм прав пред прозореца, видях три деца да влизат зад киното. Едното извади от дрехата си найлова торбичка със зелено вещество. Другото момче извади празна кутия от цигари и започнаха да прехвърлят. Извиках колегата. Задържахме тримата. Веществото беше марихуана. Стана непосредствено преди концерта "Живот без дрога" - това беше мероприятието в театъра. Затова го помня.

Един работен и един почивен ден?

И.И.: Работният ден винаги започва с оперативка. Вземаме задачите, правим анализ на отхвърлената вече работа. Планираме си дейността за деня и започваме работата с граждани, с материалите от сутринта. Сега в района има обекти, които подлежат и на текущ контрол. Обхождам го ежедневно. Това са приоритетите. През почивния ден обикновено съм със семейството си. Имам едно хоби, което реализарам според времето, не според почивния ден - спортната стрелба. Ходя понякога да стрелям на закритото стрелбище. Вкъщи чета литература. Различна. Не е задължително да е криминална, стига да ме заинтригува, чета. Може и Джеймс Клавел.

Б.С.: Работният ден започва с оперативка и запознаване с обстановката. В случая - има ли в нашия район извършени престъпления или нарушения. Според материалите, с които разполагаме, си планираме работния ден. Понякога имаме срещи с хора с призовки. Имаме задължително приемно време, което също трябва да спазим. Докато то трае, си движим другите неща. Ден с ден няма да си прилича. Различни неща възникват. Различна работа предполагат. Почивния ден изкарвам вкъщи. Обичам с дърводелство да се занимавам - грижа се за интериора на жилището, доколкото е възможно с подръчни средства и материали. В почивния ден отделям време за децата, за близките. И за личния автомобил.

Ощетени ли са близките Ви, заради професионалните Ви ангажименти?

И.И.: С течение на времето сме постигнали един синхрон. С отсъствията, с работата по празници и дежурствата. Няма проблем от страна на съпругата. В семейно отношение ненормираното ми работно време се възприема нормално. С колеги се разменяме, когато е възможно.

Б.С.: Естествено, че се ощетява семейството. Трудно стига времето за всичко, но някой неща се отлагат във времето - празниците обикновено се прескачат или се празнуват по-късно. Специално моето семейство е свикнало с отсъствието ми. Нарушава се режимът - на празници, почивни дни, вечери. Опитваме по някакъв начин взаимно да се заменяме с колеги. Търся компенсация.

Привикнали ли сте с лошото? Кой вид престъпление ненавиждате?

И.И.: Престъпленията са строго индивидуални по характер, вид и изпълнение. Свикнал съм с всичко, неприятни са наистина. И като гледка, и като състояние. Всяко престъпление е неприятно. Но това ми е работата.

Б.С.: Винаги, когато стане престъпление, без значение тежко ли е или не, е неприятно. С тежки телесни повреди, с предсмъртни състояния, със смърт - било умишлено, било неумишлено, при катастрофа - винаги е неприятно. Лично аз не мога да се отпусна, независимо че за мен това е произшествие по време на дежурство. Но малко или много се наслояват нещата. Не може човек да свикне с това.

Склонни ли са да Ви съдействат хората?

И.И.: Обикновено възрастните хора са по-склонни да помагат на полицията. В разкриването на престъпления, в опазването на обществения ред. Дори те поемат инициативата, идват при нас, намират ни и с тяхната дейност подпомагат нашата дейност. Младите нямат доверие в полицията. Хората от 18 до 30 години не желаят да имат работа с нас. Останалите са по-склонни и имат психическа нагласа да ни помагат. Дори и ние като отидем при тях за съдействие, с желание откликват. Ако имат възможност - правят го.

Б.С.: Склонни са, да. Но възрастните. По-младите търсят оправдание, примерно "Бързам, имам работа" и т.н. Може би, защото малко по-добре са запознати с процедурата по-нататък и не им се губи време. Причината не е страх, не отказват от страх. Докато възрастното поколение живее още със старите разбирания и вероятно затова е по-отзивчиво. Младите нямат никаква нагласа за работа с полицията.

Една поредица на Мила КЮЛЮМОВА