Най-новото лице на „Пайнер“ е от Разград. Десислава Валентинова, с артистично име Джена, бързо набира скорост и почитатели. В родния Разград я познават малцина, по простата причина, че момичето напуска града отдавна. До седми клас Деси учи в музикална паралелка на ОУ „Никола Вапцаров“ в областния град, а средното си образование завършва в музикалното училище „Филип Кутев“ в Котел, специалност „народно пеене“. В момента Деси е студентка „музикална педагогика“ в Югозападния университет. В същото време живее и работи в София.
Талантът на младата дама е унаследен. Музиканти са и майка й, и баща й. Пенка работи в Капанския ансамбъл, а Валентин е корепетитор на танцови състави. Двамата свирят и по ресторантите на града и са оженили не една или няколко влюбени двойки.
На 19 март Деси подписва договор с „Пайнер“, получава артистичното име Джена и се превръща в най-новата надежда на компанията. Първата й записана там песен е „Грешни мисли“.
Кариерата на разградчанката е обещаваща. Тя печели специалната награда на фестивалното жури във Валандово – Македония, а само преди два месеца взе Първа награда на журито за изпълнител на фестивала "Пирин фолк 2007“ в Сандански и наградата за дебют.
Разговаряхме с Джена по телефона, докато тя беше на фризьор.
Деси, така ли да се обръщам към теб?

Да, няма никакъв проблем.

Деси, каза, че си на фризьор в момента. Често ли ти се случва да правиш няколко неща едновременно, както в момента?

Постоянно живея по този начин.

Кога те завъртя въртележката на тази динамика?

От много малка, докато бях при родителите си. Те са музиканти и ходих заедно с тях по сватби и тържества. Вече като завърших музикалното училище в Котел, реших, че трябва да се занимавам професионално с музика, вместо да пея по заведения.

Тогава беше ли наясно, че музиката е твоят професионален път, че тя няма да остане в сферата на хобито?

Винаги ми е било мечта да съчетая хобито си, професията си, работата си. Не мога да не пея! Животът ми е това!

На каква възраст запя?

Бях на три години. Първите ми изяви са били с родителите ми по сватбите. Там израснах.

Всъщност ти от малка се отделяш от родителите си. Как се справяше сама?

Аз съм си оправна. Не съм страхлива и се оправям сама, решавам сама проблемите си. Трудно беше за родителите ми, защото се отделих от тях рано. Раздялата тежко я преживя майка. Но аз исках да изградя кариера.

Каква беше стъпката към кариерата?

Преди да отида в “Пайнер“, пеех в Швейцария по сръбските капани. После работих в София три години – пях само гръцка музика по таверните. В един момент реших, че трябва да се занимавам с музика по-професионално. Един ден ми се обади Милко Кавалджиев, с който сме приятели още от годините, в които учих в Котел. Запознахме се там по време на едно негово участие в града. Каза ми, че ще ми помогне, ако искам. Разбира се, че искам, кой не иска?!

Нали съзнаваш, че ти си имала щастието да реализираш мечтата на много момичета в страната?

Мислиш ли, че не го осъзнавам?! Разбира се, че го осъзнавам. Всеки ден. Та, един ден той ме заведе при шефа, запозна ме с него и започнахме да работим.

На телефона ти звучи Анелия. Тя от хората, които ти подаде ръка ли е? Всъщност кои са приближените ти певци в компанията, на кого можеш да разчиташ?

Да, на телефона ми звучи Анелия, защото моя песен не е пусната като услуга. С нея сме учили заедно и се знаем. Тя ми харесва – и като изпълнител, и като човек. А ръка ми подаде Милко. Вече имам свой екип от хора, с които работя и които се грижат за мен. Но пък имаме много съвместни участия с Милко. Миналата седмица се върнахме от Анталия, където бяхме канени двамата на сватба.

Какво ти донесоха наградите в Македония и на „Пирин фолк“?

Допълнение към CV-то, което отваря много врати?
Бих казала, че това бе признание. За мен беше много важно тия неколкостотин човека да ме харесат.

Живееш ли лъскаво?

Какво да кажа?! Претенциозна съм към много неща от ежедневието си.

Например?

Много неща – към дома ми, колата ми, с която ще пътувам за участия.

А каква е колата?

Няма значение.

Диети, фитнес, пластични операции?

Не, не, не!

Силиконов бюст?

Не, не, не!

Подготвяш първия си самостоятелен албум. Кажи нещо повече за него.

Ще включва дванадесет песни, десет от които са вече приключени. Толкова неща съм започнала да правя, че ще ми се насъберат песни за албум и половина. Ще излезе до края на годината или в началото на следващата.

Колко от дванадесетте песни са твои авторски?

Само да помисля. Четири от песните са с мои текстове, а три – с моя музика. Има обаче песни, които не съм приключила. Не знам, докато подготвя албума колко от песните ще бъдат мои.

Какво те вдъхновява за творчество?

Емоциите, чувствата, впечатленията.

Има ли автобиографичен момент в него?

Има, да. Не може да няма. Аз казвам често, че каквото изпея, това ми се случва. Един изпълнител кове съдбата си.

Значи трябва да пееш хубави неща.

Категорично!

Имаш ли гадже? На дневен ред ли е мисълта за семейство?

Нямам гадже в момента. На този етап мисля за кариерата си.

Какви са ти ангажиментите около празниците?

Участвам в големия концерт на „Планета“ - „Шест години телевизия „Планета“ в НДК. В понеделник се върнах от Палма де Майорка. Там имах концерт с Илиян. На 24-ти заминавам пак с него на остров Крит. Ще пътувам и за Великобритания.

А в Разград идваш ли си?

Не, за което много съжалявам. Не ми остава време. Не съм си идвала повече от половин година.

Като си дойдеш, къде ходиш?

Никъде не ходя. Стоя си вкъщи да обърна малко внимание на родителите си. Те много ми липсват.

Кого да поздравим от ОУ „Никола Вапцаров“, където си учила, и от музикалната школа „Илия Бърнев“, където си посещавала уроци?

Да поздравим Миглена Миткова – първата ми класна. Енчо Неделчев – пак мой класен и всичките ми учители. А от школата – задължително Галя Героева – преподавателката ми по пиано, и Александър Христов, при който ми бяха първите уроци по солфеж.

Галина МАРИНОВА