Утре вечер Разградската филхармония ще изнесе концерт с творби от Моцарт, Хайдн и Чайковски – Концерт за пиано и оркестър № 1. Пианистът е 26-годишният Иван Дончев, който печели конкурс в Стреза – Италия, когато е 9-годишен, на 12 става лауреат на конкурса „Светослав Обретенов“ и прави първия си голям концерт като солист на Бургаската филхармония. След това печели още куп конкурси, но най-ярък му е споменът от Стреза. Когато си изсвирил творбата, толкова е бил недоволен от себе си, че се разплакал. И след това с изумление разбрал, че е класиран на второ място.
Иван е детето-чудо на Бургас. Наследява музикалността от баща си – известен музикант и джазмен, свирил повече в чужбина, отколкото в България.
От малък синът подражавал на баща си - искал да свири като него, но първият инструмент, който си пожелал, е барабани. Родителите му обещали, че ако започне да свири на пиано, ще му купят и барабани. Както се досещате, и до днес не са го изпълнили.
Питам го струва ли си толкова къртовски труд, лишаване от детство и от много други неща, заради музиката, заради удоволствието да заплениш залата с изпълнението си и да получиш овации.
Отговаря ми – защо мислите, че съм нямал детство – никога не съм свирил повече от три часа на ден...
Може и да е прав. Защото, ако за едни детството е ритане на топка на воля, игри до късна доба, то за деца като Иван, заниманията с музика придават друг чар на детството.
Какъв се представя след 20 години? Покорил всички световни сцени, известен и предпочитан педагог...? Нищо друго освен на сцената, концертиращ артист... Да свири любимите си композитори и творби, да усеща дъха на залата, да чувства удоволствието на почитателите си.
Учи магистратура камерна музика в консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим. Като си представите само, че е създадена през 17-ти век, и че е нещо като Харвард в музикалния свят, можете донякъде да си представите пътя на Иван от Бургас до „Санта Чечилия“... и щастливата му съдба.
Сега Иван Дончев открива камерната музика, на която преди не е обръщал особено внимание и твърди, че това е истинското музициране. На нашето възражение, че това все пак е музика за по-елитна публика, съответно и за по-тесни кръгове, Иван отговаря, че отдавна не е така...
Любимите му композитори са Чайковски, Григ, Бетовен, Хайдн, напоследък е открил за себе си Шуберт...
Има свободно време, защото ние мислим, че няма, обича много да чете, обича руската литература и любимият му писател е Достоевски.
В Разград репетираше Чайковски и Бетовен едновременно, защото следващият концерт е в Рим.
Защо точно в Разград е избрал да свири – освен че баща му е близък с маестро Чимширов, тук, в Разград, още като дете Иван слуша за пръв път Йовчо Крушев – концерта за пиано на Панчо Владигеров. Тогава той е бил с учителката си от Бургас Юлия Ненова. Има незаличим спомен от това изпълнение, от тази зала и винаги е искал да се върне и да свири тук.
Иван Дончев не е участвал в конкурса „Димитър Ненов“, но това изпълнение на Йовчо Крушев е било в рамките на тези празници. Това е едно малко доказателство доколко важни са подобни празници и как вложеното в тях се връща многократно след години.
Утре Иван Дончев ще свири на сцената и на същия роял, на който е свирил Йовчо Крушев. Дали тогава се е виждал на това място? Днес той е надминал тази си мечта – прави 60 концерта годишно, записва, преподава, учи...
Напук на всички твърдения, че истинският пианист трябва да е с дълги пръсти, здрави китки, и стабилно телосложение, Иван е по-скоро нисък, крехък, с вид на юноша бледен, къси пръсти и малки китчици, но като удари първите акорди на Първия концерт на Чайковски, изведнъж стана голям...

Янка ОБРЕТЕНОВА