Известният поет, критик и драматург с разградско потекло Пламен Дойнов издаде поредната си книга – двутомно изследване „Българската поезия в края на ХХ век“, отпечатана в издателство „Просвета“.
Книгата е финансирана от Националния фонд „Култура“ след спечелен конкурс. Естествено, тя не е предназначена за масовия читател, но също толкова естествено и желателно е хората, които преподават литература не само в университетите, а и в средните училища да я прочетат. Пишещите поезия – също.
Авторът казва, че „ може би това е книга за самото случване на поезията – за писането, четенето, изследването, играенето, преживяването на поезията и литературата през 90-те години на ХХ век....“
Първите текстове в книгата са написани през лятото на 1992 г., а последните са завършени в края на 2006. „Целта на тези страници е колкото да бъдат панорамно изследване с аналитични разрези на последното поетическо десетилетие на ХХ век, което се възприема като обособен литературноисторически етап... Книгата изповядва убеждението, че декларациите за необозримост и хаос в периода често се превръщат в алиби той да не се мисли в сложно вътрешно единство или да се отминава, като бъде обявен за „непрозрачен“, „недоизбистрен“ или „недостоен“ обект...“, посочва авторът.
„Българската поезия на 90-те е важна не сама по себе си, не като затворено поле с авторски присъствия и поетики, а в срещите й със социума и културата, в случванията и диалогичните взаимодействия, в онези литературни актове, които структурират единства и профилират различия. Тенденциите, тематичните кръгове и поетическите почерци на лириката през 90-те се открояват в нови и значими философски и социални културни ефекти. Точно в рамките на тези ефекти възникват откритията за критическия поглед“ - казва в предговора си в първия том Пламен Дойнов.
Тази книга наистина се фокусира предимно върху новото, колкото и проблематично да изглежда това определение в края на ХХ век.
От разградските поети в аналитичните съждения на Пламен Дойнов е намерил място само Емил Енев, а в приложението „Поетически книгопис на 90-те години на ХХ век“ са цитирани стихосбирки на цялата фамилия Дойнови - Иван Дойнов, Дойчин Дойнов, Пламен Дойнов, и Емил Енев.
Без да осъждаме синовното пристрастие си запазваме правото да не вярваме в заявеното в предговора изявление, „Разбирах, че всеки изследващ човек – съвременник на 90-те – трябва да забрави себе си, като помни своя ангажимент към една литературна история...“
Скромното ми мнение на читател на поезия е, че за изследваното време в Разград има поне още 3-4-ма автори и книги, които със същия или по-голям „успех“ можеха да се мъдрят до имената на Любомир Левчев и Павел Матев, в антологиите ще намират място стихове на неколцина, а в литературната история на България сигурно ще влезе и някой друг разградчанин, освен Пламен Дойнов, но още не се е изявил.
Това съвсем не омаловажава огромния изследователски труд на Пламен Дойнов и достойнствата на книгата, но....

Янка ОБРЕТЕНОВА