За пореден път оркестърът на Разградска филхармония имаше възможността да осъществи турне зад граница. За пореден път всички ние изпитахме емоциите от едно такова пътуване. За пореден път бяхме далеч от семействата си по време на едни от най–жадуваните празници – Коледа и Нова година. Ето за всичко това иде реч в следващите няколко реда.
Хубаво е човек, когато има възможността да пътува, да види нещо ново, различно. Хубаво е, когато можеш да срещнеш нови приятели, да се запознаеш с техния бит и култура. Това те обогатява и те кара да гледаш на света с различни очи. Това се случи и този път с нас в страната на Дон Кихот – далечна Испания.
Винаги съм мечтала да видя Испания. Да усетя топлите лъчи на южното слънце, да чуя на живо ритъма на фламенко. Щастлива съм, че не се наложи дълго да чакам. Щастлива съм също, че Симфоничният оркестър на Разград записа поредното успешно турне в своята история. В рамките на три седмици представихме осемнадесет концерта пред испанската публика. А тя, публиката, отвърна по незабравим начин на нашето изкуство. Не мина концерт без да изпълним поне по два биса. Аплодисментите не спираха дълго след края на финалните акорди. Какво по–голямо признание и удовлетворение за един артист от това?! А когато чуваш аплодисменти в ритъма на фламенко, чувството е просто неизразимо и незабравимо. Допълнение към тази картина бяха и прекрасните концертни зали, в които свирихме музиката на Щраус. Зали и сцени, които позволяват да дадеш най–доброто от себе си.
Оркестърът беше дирижиран от маестро Виктор Букман от Швейцария. За него, а и за нас, първият концерт от турнето беше огромно предизвикателство. След дългия почти тридневен преход от България трябваше да свирим двучасовата програма без нито една репетиция и то с диригент, с когото никога досега не бяхме работили. Не знам дали думата героизъм е най–подходяща в този случай, но това е единственото определение, за което се сещам в момента. Точно това направихме ние – симфониците на Разград, за да се представим по достоен начин. Доказателство за думите ми е поканата от маестро Букман за следващи съвместни проекти.
Мадрид, Толедо, Аранхуес, Махадаонда, Йекла, Лерма, Хаен, Ел Ехидо са само част от градовете, които посетихме и представихме нашето изкуство. Навсякъде, наред с испанската публика, ни посрещаха и много наши сънародници. Имаше дни, в които се питахме, къде българите са повече – в България или в Испания. Точно тези срещи ни караха да се чувстваме не толкова далеч от родината в моменти, в които семействата най–много ни липсваха.
Има много, което би могло да се напише и разкаже за преживяванията ни на испанска земя. Най–важното обаче е, че всички за пореден път доказахме високия си професионализъм и с достойнство се върнахме у дома. В този дом, от който един ден пак да тръгнем към нови земи и непокорени сцени.