В днешното издание от поредицата за районните инспектори в Разград, ви представяме трети оперативен район. Той обхваща основно централната градска част, кварталите "Стефан Караджа", "Независимост" и част от "Бели Лом". На негова територия са областната и общинската управа, ОЗ"Следствени арести", прокуратурата и съда, кооперативен пазар, резерват "Абритус", автогарата, РДВР-Разград, учебни заведения и други обществени сгради, търговски обекти, офиси и фирми.
Трети оперативен район се намира южно от река Бели Лом и на север от бул."Априлско въстание". Източната му граница е бензиностанцията на изхода за Шумен, а западната - ул."Странджа". И тук преобладаващите престъпления са кражбите. Характерни са посегателствата в търговски обекти, предимно в светлата част на денонощието и джебчийските кражби, чийто извършители обикновено са гастрольори, които веднага напускат рамките на града. Не са малко кражбите на вещи, оставени без надзор и измамите. През миналата година в района са извършени 142 престъпления. Повечето в района на автогарата, кооперативния пазар, питейни и увеселителни заведения. Според обслужващите инспектори, гражданите трябва да бъдат по-предпазливи по отношение на имуществото си, да не допускат непознати в домовете си и да не се изкушават от изгодни предложения. Сред препоръките е и да ползват банкоматите с повишено внимание, а при наличие на съмнителни лица да не ги ползват. Трети оперативен район се обслужва от двама инспектори. Приемните им дни са понеделник, сряда и петък от 16.00-18.00 ч. Прочетете следващите редове и ще разберете как те отговарят за вашата безопасност и как може да ги намерите. Районен инспектор ст.лейт.Диян Симеонов е в системата на МВР от 2003 г. Обслужва района си от същата година. Роден е в Разград на 24 юни 1976 г. Висшето си образование е завършил във ВВУАПВО "П.Волов" в Шумен. Семеен, с едно дете. Приемна: бул."България" №1, бл."Ал.Матросов", тел.: 2 60 58 Районен инспектор лейт.Илко Илиев е в системата на МВР от 1992 г. Обслужва трети оперативен район от 2002 г. Роден е на 12 април 1968 г. в Разград. Завършил е висшето си образование в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград. Семеен е, с две деца. Приемна: бул."България" №1, бл."Ал.Матросов", тел.: 2 60 58 Интересен случай от практиката Ви? Диян Симеонов: Случаят не бих казал, че е интересен. Но го помня, защото бях впечатлен от адекватната и бърза реакция на потърпевшата. Миналата година на автогарата се беше съсредоточила една група от Шумен, която разиграваше "Тука има, тука нема". Интересното беше, че потърпевшата госпожа, която беше от съседно село на Разград, успя да се свърже с нас по най-бързия начин. Реагирахме незабавно и си свършихме работата. Беше дадено точно описание. Рядко се случва. Илко Илиев: Не се касае за един случай. Характерно е, че се извършват кражби от магазини за един лев, където има голямо разнообразие от стоки. Извършват ги подрастващи. Срещаме съдействие от страна на собствениците, тъй като те са ощетени и се обаждат. Лошото, е че от такива кражби се тръгва към по-големи престъпления. И затова трябва да се предприемат мерки спрямо подрастващите. Един работен и един почивен ден? Д.С.: Работният ден започва с идването ми в управлението, ориентиране в оперативните задачи и консултирането им с ръководството. След оперативката се извършва първо ежедневния обход на района, по уязвимите зони - кооперативния пазар, множеството питейни заведения, автогарата, където приходящи от съседни места разучават възможностите за посегателства. Обръща се внимание на гражданите в приемната, помагаме или ги насочваме към правилния държавен орган. Работното време не е регламентирано. Но това мен не ме притеснява. Почивния ден обикновено съм със семейството си. Синът ми е малък и почти цялото време прекарвам с него и съпругата си. Имам хоби, бих го нарекъл сезонно. Риболовец съм. Ако успея да се отделя от близките си, се отдавам на риболова. И.И.: Работният ми ден започва със запознаване с оперативната обстановка. Заемаме се със задачите за решаване, които изискват спешни мерки. Не остават на заден план и планирани седмични задачи. Няма да повтарям колегата. Обслужваме един район, работата ни се припокрива. Хоби ми е спортът, футбол предимно. Винаги остава време за него, стига да има желание. Ощетени ли са близките Ви, заради професионалните Ви ангажименти? Д.С.: Имам време за близките си. Но то винаги е в недостиг. Бяха нужни няколко месеца на съпругата ми, за да се адаптира към този начин на живот. Но не смятам, че семейството ми е ощетено. И.И.: Не смятам, че това, че работя на ненормирано работно време ощетява семейството ми. Може би тъкмо обратното. Времето, което остава за него е по-малко и се съсредоточавам само в това. Вероятно, по-активно от другите хора. Отделям достатъчно внимание за отглеждане и възпитание на децата си, поне аз така мисля. Привикнали ли сте с лошото? Кой вид престъпление ненавиждате? Д.С.: Неприятни са ми престъпленията, касаещи посегателството върху личността, тежките престъпления като изнасилвания и т.н. Към настоящия момент на мен все още ми правят впечатление. Не смятам, че с това се привиква. И.И.: Не може да се привикне с престъпленията. Няма място за привикване и търпимост към подобни неща. Казвам го като полицай и като човек. В началото имаше шок. Сега мога да отреагирам по-бързо. Но не се свиква. Само рутина се добива. Склонни ли са да Ви съдействат хората? Д.С.: Има една положителна тенденция в тази посока. Хората започнаха да съдействат, да се обаждат. Споделят с нас неща, които са изострили вниманието им или ги притесняват. И това става не само в приемната, но и при ежедневните ни обходи, на улицата, в свободни разговори. И.И.: Гражданите наистина вече са по-склонни да се обаждат, да помагат. Започнаха да го правят дори и подрастващите. Често ни търсят от средношколското общежитие, от училищата в района за извършени посегателства. Една поредица на Мила КЮЛЮМОВА