Четири са официалните предложения за удостояване със званието „Почетен гражданин на Разград“, научихме вчера от кмета Денчо Бояджиев. Инициативен комитет в състав: Любомир Герганов, Иван Илиев, Георги Неделчев и Цоньо Марков е предложил МАРИН АТАНАСОВ. От името на ОбС на Българския антифашистки съюз е посочен ХРИСТО ОБРЕШКОВ. Друг инициативен комитет: Тодор Тодоров /кооперация „Правда“/, Цанко Цанков и Сали Шишманов е внесъл докладна записка за удостояването на дългогодишния отговорник на разградския зоокът БЕХЧЕТ АЛИ.
Църковното настоятелство в село Гецово е номинирало бившия архиерейски наместник в Разград отец КЪНЧО БОЯДЖИЕВ.
Кметът съобщи още, че по електронната поща се е получил текст, според който хореографът Стефан Иванов също заслужава званието. Автор е художникът Васил Карадимов, почетен гражданин на Разград, но според Бояджиев това не може да се тълкува като официално предложение, а по-скоро е гражданска позиция. Градоначалникът допълни, че е имало номинация и за Лиляна Пчеларова, но тя си е направила отвод.
Според правилника и статута за присъждане на званието „Почетен гражданин“ няма краен срок за подаване на кандидатурите. Церемонията по присъждането ще стане на тържествената сесия на Общинския съвет на 28 януари – Ден на Разград. В петък следобед ще се проведе и извънредно заседание на постоянната комисия по култура към местния парламент, която ще реши кои от пристигналите до кмета предложения заслужават да влязат за обсъждане и гласуване на сесията.
От изброените имена смятаме, че никой не може да оспори кандидатурата на бай Бехчет. Едва ли някой от четящите тези редове не знае за кого и за какво става дума. Трудно могат да се намерят аргументи, които да оспорят качествата и заслугите и на отец Кънчо пред няколко поколения православни християни. Ние продължаваме да мислим, че на Стефан Иванов, както и на другите заслужили хореографи, които споменахме в предишна публикация във вестника - Евтим Михайлов, Здравко Занков и Румян Занев, също им приляга това звание.
Въпреки спорното, от днешна гледна точка време, в което е живял и работил на отговорни постове Марин Атанасов, негови съвременници и хора, които го познават отблизо, твърдят, че той заслужава почетния знак. Мотивите им са, че цялостното му издигане в обществената йерархия преди 10 ноември 1989 г. се е дължало не на партийно лакейство и угодничество на силните на деня, а точно обратното – изключително на личности качества и висок професионализъм. Същите наши източници, които декларираха максимална безпристрастност, изразиха противоположно мнение за кариерата на Христо Обрешков и заслугите му за града. С това те поставят под съмнение неговата кандидатура.
Постъпката на една от най-активните и безкористни функционерки на социалистическата партия в Разград Лиляна Пчеларова обаче заслужава специално внимание. Нейната постъпка, продиктувана най-вече от самокритичност и обективна самооценка, заслужава похвала и е много по-достойна за уважение в сравнение с поведението на някои суетни и самодоволни мъже, които не само че не се отказаха, но в някои случаи даже провокираха номинирането си. Поради което званието „Почетен гражданин на Разград“ е на път да се обезцени и обезличи. Браво, Лиляна!

Димитър КИРИЛОВ