В предишния си брой "Екип 7" ви разказа за първото си посещение в разградския следствен арест. Разходката ни започна от високата метална врата на входа. Преминахме по част от изумително чистите коридори, осеяни с камери, килията за свиждане и апаратната. Днес разходката ни продължава. С влизането в стаите на задържаните.
СТАЯТА ЗА СРЕЩА С АДВОКАТ Следва стаята за среща с адвокат. Изненадата ми от вида й беше голяма. Гледала съм много американски филми. И съм се възхищавала от това как изглеждат местата, на които задържаните в САЩ разговарят с адвокатите си. Когато влезнах в разградския им аналог си помислих, че янките ще ги стигнем. Видях първото доказателство, че в нещо вече сме ги стигнали. В тази стая е помислено за всичко. Светла е. Стъпвам по изчистен теракот. Помещението е преградено на две със същата онази модерна дограма. С прозорец с решетка. И специално чекмедже под него. В това чекмедже адвокатите и задържаните обменят документи, бележки, информация. И от двете страни на преградата има нови столове. Прозорецът стои затворен, когато прекият контакт между адвоката и задържания трябва да се избегне по здравословни причини. В такива случай двамата ползват телефонните слушалки от двете страни на преградата. Монтирани са на стената. В стаята има дори пожарогасител. УЮТ В КУХНЯТА НА АРЕСТАНТИТЕ Гл.серж.Галин Ненов ме повежда към кухнята. Мястото, на което се разсипва храната. Тя не е еднообразна. Менюто включва и топла, и студена храна. В помещението е похвално чисто. В мивките няма мръсен съд. Виждам маркова пералня с осем копчета, дигитален дисплей и няколко програми. Върху нея във водна чаша е поставен карамфил с бяла пандела. Намирам нещо уютно в това. Кухня като кухня. Не прилича на арестантска. Различава се от моята по това, че има шибър, на който да се поставят порциите. Дори верото е като моето. Храната се разнася по килиите с ресторантьорска количка. Вероятно тази организация е създадена за по-голяма сигурност. Но на мен ми напомня за рум сървиз. КИЛИИТЕ Убеждението ми, че арестантите пребивават в тази сграда като на хотел, се затвърждава съвсем, когато влизам в първата килия. Тя се намира в същинската част на ареста, който представлява един дълъг и тъмен коридор. Стените му гъмжат от копчета, бутони, лампички, домофони. По протежението му от двете му страни има 15 килии, всичките с шпионки. Но с обратен поглед. Постови наблюдава 24 часа през тях задържаните. На него му е по-тъмно отколкото на арестантите. На кого ли са нарушени правата? Капацитетът на ареста е за 52 души. Но много рядко е пренаселен. Има две килии с по едно двуетажно легло. В останалите килии леглата са същите, но са по две. Не може да се каже, че е тясно. Всъщност килиите са направени в стаите на бившия хотел "Абритус", уточнява гл.серж.Ненов. В килията, в която влизам, не виждам нарове. Леглата са с вградени шкафчета и имат дюшеци и възглавници. Застлани са с чаршафи и одеала. Чисти. И нови. Ако нещо се закъса или захаби, се подменя веднага, обяснява гл.серж.Ненов. В единия ъгъл на стаята, за мен това е стая, не килия, точно до прозореца има симпатична масичка с две столчета. Изляти са от метал и не се отделят. В противоположния ъгъл е мивката. С три реда фаянс. Там е и тоалетната, която с две стъпала е вдигната над нивото на стаята. Няма чиния, а е със стъпки, но не е кофа. Чиста е. И е преградена със стена, чиято височина ще скрие необходимото. Струва ми се, че това се нарича самостоятелен санитарен възел. Няма я само вратата. Стаята има естествено и изкуствено ергономично осветление. Има естествена и изкуствена вентилация. Въздухът е свеж. Мила КЮЛЮМОВА /Следва/