Няколко поредни вечери Разград бе наситен с концерти по повод 130-годишнината от освобождението на града от турско робство. Вече писахме по този повод, че след месец тишина в концертните и театрални зали, градът се пренасища от културни прояви и публиката се разпилява или пренатоварва.
Днес искаме да предложим на специалистите в духовната сфера нашето впечатление, тревоги и предложения за развитието на културните традиции в общината.
В рамките на пет дни три концерта напълниха почти докрай залата на новия театър. Това е най-обнадеждаващата констатация – в Разград има културна публика и потребност от „храна“ за душата.
Изявата на група „Грамофон“ - пълна зала и буря от аплодисменти, навежда най-малко на два въпроса – след като казанлъшкият театър може да „роди“ група от рода на „Любе“, макар и доста по-семпла, какво трябва да се очаква от разградския театър и колко още ще се чака. Актьорите /с добри певчески възможности/ пяха най-популярните руски и съветски песни от „Катюша“ до „Подмосковные вечера“, на един глас /с малки изключения/. Един концерт от масовата навремето художествена самодейност развълнува публиката, доста хора пяха заедно с артистите. Без сценография, с лошо озвучаване и антисценични костюми, но публиката беше доволна – зажадняла за нещо смислено и разбираемо. Преди десетина години само мъжкият състав на хор „Железни струни“ можеше да роди две или три подобни групи... Впрочем, не може разградчани да не си спомнят мъжката група за патриотични песни...
Концертът – спектакъл на „Българе“ показа, че все още е запазена традицията фирмите да купуват билети за работниците си, а и да спонсорират състави. Тоест, пари могат да се намерят, ако има кой и знае как да ги търси
А празничният концерт на 28 януари с демодиран и неуместен тематично конферанс си беше скучен, не защото Капанският ансамбъл и съставът от Орел не са добри, а защото няма изненада, няма провокация, няма блясък... И ако коктейлът е бил стилен и изискан и Васко Найденов е пял за елита на града, два пъти по-задължително е концертът преди това да е бляскав. Поне половината от състава на сегашното управление на културата не могат да отрекат, че преди 20-25 години Хачо Бояджиев с разградски състави и в стария театър правеше великолепни концерти. Новата зала е с много по-добри възможности, могат да се ползват и видеостени и какво ли още не, трябва само ентусиазирани дейци на културното поприще или по-скоро радетели.
Дулинко Дулев е абсолютно прав, че Разград има три-четири празника и нито един като хората, макар че няма начин да не са му стричили сакъза, за това, че има собствено мнение по въпроса. Направете веднъж в годината бляскав концерт за разградчани, те го заслужават. Но преди това решете ще останете ли безучастни към бавната смърт на хор, театър и оркестър. Няма време!

Янка ОБРЕТЕНОВА