На 2 януари, само два дни след празничната новогодишна нощ, пожар пламва в дома на 56-годишния Етем Рагуб и съпругата му Зайде в самуилското село Хума. Огнената стихия лумва около 15.00 ч. За броени минути от една от най-спретнатите двуетажни къщи в селцето, на която все още стои табелата „образцов дом“, остават само обгорелите и порутени стени.
В първите минути на пожара от стаята си с документи в ръка на бегом излиза дъщерята на Етем и Зайде - 17-годишната Райфе.

Момичето е с тежко онкологично заболяване,
претърпяло е вече три операции. И единственото нещо, за което се е сетила, когато пламъците са плъзнали в бащиния дом, е да вземе болничната си документация. Райфе е една от отличните единайсетокласнички в СОУ „Св.св. Кирил и Методий“ в Самуил.
От последния 15 септември обаче, тя не ходи на училище. Съпричастни на двойната трагедия на семейството, съучениците й решават да съберат средства и да й помогнат. Само за пет учебни дни децата и учителите в школото пуснали в кутията за помощи 746 лв. Във вторник предадоха на бащата на Райфе плика със сумата. За Етем Рагуб тази помощ е безценна. Веднъж, заради моралната подкрепа и човечността, която среща в трагедията си. И втори път, защото вече трудно успява да се справи с разходите по лечението на Райфе. Той е с 45 % инвалидност и вече не може да работи като строител, както преди години. Съпругата му пък е с увреждане на слуха. По тази причина и двамата са безработни и изкарват прехраната си от кравите, които отглеждат в двора. Преди да заболее Райфе, животните били четири. Днес са две, защото другите Етем е заколил и продал месото. За да може да плати част от лечението. Между „клиентите“ му е и класната на Райфе Ценка Русева.
Райфе се разболява през април миналата година. До лявата й ключица се появява твърдо образувание. Мястото се надува и родителите й я довеждат в разградската болница. На 8 май 2007 г. правят първата й операция. Според тукашните лекари, образуванието е мастна тъкан. Не много време

след интервенцията отокът рецидивира.
Етем решава да заведе дъщеря си при самуилския лекар д-р Бейтула Сали, сега кмет на общината.
Тази работа е съмнителна, диагнозата на Райфе вероятно е сбъркана, нещо по-сложно ще излезе. Побързайте, заведете я във Варна, защото чакането може да се окаже фатално, казва д-р Сали.
Семейството заминава за морската столица. Там, в болницата Райфе минава скенер и лекарите за първи път изговарят страшната диагноза: „Тумор“. Правят спешна операция за проба от тъканта. Оказва се злокачествен. Медиците прогнозират, че е възможно да се наложи ръката на Райфе да бъде отрязана. Бащата решава да потърси и друго компетентно мнение. И заедно с дъщеря си заминава за София, в „Пирогов“. Там лекарите признават, че случаят е рядък и сложен. Смятат, че с апаратурата, с която разполагат, няма да могат да помогнат пълноценно. И препоръчват на Етем да отиде в „Токуда“. В японската болница в столицата докторите казват, че няма време за губене. Вероятно, защото Райфе е на възраст, в която тялото й се развива, страшното образувание расте бързо. Така, на 11 септември два екипа гръдни хирурзи започват сложна операция. Която продължава осем часа. В следващите два месеца Райфе ходи в „Токуда“ на контролни прегледи. Според лекарите интервенцията е била успешна. Препоръчват на родителите да започнат да я водят във Варна на лъче- и химиотерапия. През първите процедури момичето вече е преминало. Миналата седмица психоложката на онкологичната болница й е обяснила какви ще бъдат последствията от химиотерапията. Райфе вече знае, че скоро

косата й ще започне да пада
от лечението. Знае обаче, че и шансовете й да се излекува са много по-големи. Сега при нея е осем години по-голямата й сестра. Баща й Етем пък се е върнал в Хума. Тича по различни административни служби, за да оправя документите за изгорялата къща. Мисли да я възстановява. Кметът д-р Бейтула Сали е отпуснал 500 лв. помощ. Това, че семейството на Етем живее със страшна човешка трагедия обаче не прави бюрократичните спънки по-малко. Комисия е минала да опише щетите в изгорялата къща, сега Етем вади нови скици, нотариални актове... Междувременно е успял да подготви гаражите в двора на дома им за живеене. Хубавото е, че те са масивни. Единият е склад – в него са прибрани малкото оцелели при пожара вещи на семейството.

В другия гараж ще живее Райфе.
„Стаята“ е няколко квадрата, но вече е подредена уютно. Скоро четиричленното семейство ще посреща там делниците и неволите. Там родителите на болната Райфе и сестра й ще трябва да й вдъхват надежда и сили, за да продължи напред.

Мила КЮЛЮМОВА