След първите 100 дни
от работата на Общинския съвет в Разград, формиран в резултат от последните местни избори, могат да се направят някои съществени констатации:
1. Има промяна - няма го онова монолитно, мълчаливо мнозинство, което безропотно приемаше и гласуваше всичко, което му предлага кметът.
2. По редица възлови и важни въпроси в ОбС се е формирала група общински съветници, които не приемат безкритично предложенията на кмета. Нещо повече - успяват да формулират и да приемат алтернативни решения.
3. Тази група общински съветници, която по-нататък ще наричам „ново мнозинство”, не е известно да се е формирала на база предизборни или следизборни споразумения.
4. Създава се впечатлението за мислещо мнозинство, получено от общински съветници от различни групи в местния парламент, като минималният им брой се очертава константна величина с опции за увеличаване в редица гласувания. При това положение за малцинството няма избор - то задължително е мислещо!
5. В обществото се получава усещането за назряващ и засилващ се конфликт между „новото мнозинство” и кмета и неговата администрация. Индикации, скрити зад общо взето коректния тон на общуване между кмет и общински съветници, има достатъчно. Общинската администрация, оглавявана от кмета, очевидно е раздразнена от липсата на предишния комфорт, в който Общинският съвет беше превърнат в придатък към кмета и ролята му беше сведена до „машина за гласуване”.
6. За пръв път в местната власт в Разград има условия за баланс по отношение влиянието на кмета и ОбС. Баланс, включващ възможностите за взаимен контрол и коректив, така както ги е предвидил законът. Всичко това е само и единствено в интерес на гражданите на Разград.
7. Липсата на опит в по-голямата част от общинските съветници е факт, който те компенсират с желание за работа и е видно, че в движение се учат.
Всичко казано до тук позволява да се разсъждава и да се изведат следните изводи:
1. Известна е аксиомата , че:

”Всеки кмет иска да има собствено мнозинство”.
След като не е успял да го формира с политически средства по време на изборите, той ще продължи да го прави с икономически по време на мандата. Тук възниква големият въпрос: Каква е предпазната мярка от страна на общинските съветници срещу подобни изкушения?
2 Във всеки случай липсата на „кметско мнозинство” обективно предполага и задължава за ново, по-добро качество в работата на кмета и неговата администрация. Това е дисциплиниращо и в същото време много полезно за Разград.
3. Ситуацията е много задължаваща и за „новото мнозинство”. Ако то не произвежда ефективни политики, ограничи се само в ролята си на пасивен коректив на кмета, постепенно ще се обезсмисли, демотивира и саморазпадне. Ще се получи нещо, на което сме свидетели вече близо 20 години, само че сега замаскирано под формата на „плаващи мнозинства”.
4. Ако „новото мнозинство” е „мислещото мнозинство”, аз съм убеден , че то може да намери онази пресечна точка от идеи, ценности и действия, която да го легитимира пред гражданите на Разград като носител на промяната на статуквото. Тогава няма нужда от специални предпазни мерки.
5. За целта е необходимо „новото мнозинство” ясно да формулира приоритетите си, дейностите във времето, както и акумулиране на експертен капацитет за реализацията им. Мнозинството не бива да изземва работата на кмета и администрацията му. Напротив - трябва да ги товари с допълнителна такава и категорично да подкрепя добрите им и разумни предложения.
6. Аргументираната подкрепа на разумните и градивни предложения на кмета само би засилило позициите на „новото мнозинство” пред обществото без страх от обвинения за колаборации и машинации.
7. Не трябва да се забравя, че Общинският съвет е политически орган и всяко негово решение е политика. Той е избран в резултат на избори, на които политическите партии се явяват със своите програми и представители. От различието в мненията не бива да се прави драма. Напротив - тогава възможностите Общинският съвет да вземе най-правилното решение са по-големи.

Първото голямо изпитание
за новия Общински съвет е съвсем скоро - приемането на „Бюджет 2008“ на Общината. Винаги съм казвал, че концентриран израз на политиката, която се води в една община, е бюджетът й. Политика е колко, къде и как ще се планират разходите. Политика е как и откъде ще се осигурят приходите. Ако това е ясно, за един опитен бюджетар не е проблем да подреди числата и се вмести в зададената рамка.

Пейчо ГЕОРГИЕВ