Г-н Панчев, GSM-ите изместват ли часовниците?

Има една такава тенденция. Но пък с напредването на възрастта, зрението на човек отслабва. Най-удобната вещ да видиш колко е часът, остава телефонът. Има хора, които независимо от телефоните, си предпочитат традиционната вещ за отмерване на времето. Освен всичко друго, за по-изисканите хора часовникът си остава бижу. Ако човек има необходимата култура и интерес, предпочита красив и стилен часовник. /Показва часовник - истинско бижу и обяснява, че е механичен, стандартен, прекрасна швейцарска изработка със златна закопчалка и златна каса. Вероятната му цена е няколко хиляди лева/.


Колко са хората в Разград, които притежават истински часовници?

Няколко са. Това са предимно младежи, които се връщат от работа в чужбина и са спечелили пари. Те носят доста красиви неща. Имали сме много красиви неща - дамски часовник, изработен изцяло от платена и обсипан с диаманти, както се казва паваж от диаманти. Той е ръчна изработка, придружен с пръстен - нещо невероятно.

Чупят ли се тези красивите бижута, за които говорите?

Няма вечна техника. Дори да не се счупи, смазката има определен срок на годност и на всеки три-четири години трябва да бъде подменяна и да мине през сервиз.

Носят ли ви часовници за по 10-15 лева на ремонт?

За съжаление, носят. На тях често им се вижда висока стойността на ремонта, но ние влагаме едно и също време, едни и същи материали, една и съща квалификация. Затова не можем да направим отстъпка за това, че часовникът струвал пет лева, а ние да го ремонтираме без пари. Няма логика.

Кой е най-старият часовник, който сте ремонтирали?

Има часовници на повече от сто години, минали през ръцете ми. И още работят. Има и такива уникати с друга стойност. Виждал съм прекрасен джобен часовник в Разград. Най-малката ценност в този часовник беше, че е изработен от чисто злато. Техническите решения в него бяха уникални. Аз лично в практиката си за пръв път видях подобна изработка.

Как се чувства специалистът, когато в ръцете му попадне такава ценност?

Странно е усещането. Аз се радвам, когато дойдат такива часовници. Самият аз съм любител на ретро часовниците, личният ми часовник е ретро. Това е един руски часовник модел, спрян от производство 1972 г. /Показва стилен мъжки часовник на ръката си и обяснява, че се сверява веднъж месечно/.

Какви са истинските часовници - механични или кварцови?

Нашата работа е свързана с ремонт и поддръжка на механичните часовници. Действително те са истинските часовници. Но ние живеем в ново време и не можем да пренебрегнем техниката. Когато кварцовият часовник е фирмен и изработен както трябва, също е много ценен. Но ментета има както при едните, така и при другите.

По колко часовника дневно минават през ръцете ви?

За съжаление, все по-малко. Много еднодневки се появиха на пазара и това дава отражение на работата ни. Не съм правил точна сметка, но малко.

Каква най-общо е разликата между евтиния и скъпия часовник? Отрязава ли се на здравето по някакъв начин евтиният часовник?

Най-малкото материалът на изработка е различен. Корпусът на цинк-алуминиевите сплави, които преобладават в производството, освен, че са нетрайни, са и вредни за здравето. Те предизвикват много алергии. Хром-никеловата стомана е качествена.

Кое е най-важното качество във вашата професия - търпение, прецизност?

И двете. Най-вече любов към работата.


Илко КОЛЕВ, часовникар:

С часовника на кулата се занимавам повече от десет години. Имаше един период на прекъсване, когато дървената част вътре беше поизгнила, но благодарение на Армаа, беше оправена. Часовникът иска повече грижи от един обикновен часовник. Редовно навивам механизма ръчно с една голяма манивела два пъти в седмицата. А манивелата е доста голяма - от порядъка на 150-200 килограма. Всичко се навива на въже, въжето качва тежестите нагоре до върха на кулата.
За да работи машината, изисква усърдна поддръжка. Маже се с различни масла през определено време.
Навремето имаше хора, които негодуваха от градския часовник. Моето мнение е, че той пречи повече на параноиците. На всички други е полезен. Все пак това е символ на града и има историческа стойност.
Часовникът може да живее повече от сто години без проблеми. Едва след това ще е нужен по-сериозен ремонт.
Когато сменят времето, отивам да го сверя или в събота вечерта, или рано в неделя, така че хората да не усетят.

Галина МАРИНОВА