В днешното издание на рубриката за районните инспектори в Разград няма да ви представим поредния оперативен район, а работата на инспекторите от Детска педагогическа стая /ДПС/. Те са офицери с педагогическо образование и работят предимно с деца, които са извършители или потърпевши на престъпления.
Според законите на страната, малолетните деца не носят наказателна отговорност, а непълнолетните са частично наказателно отговорни. Наказанията се налагат с цел правонарушителите да бъдат превъзпитани.
Инспекторите от ДПС - Разград отговарят за общо 56 учебни заведения в общината - училища, общежития и детски градини.
По-характерните за миналата година престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни са 2 блудства и 3 изнасилвания. 8 непълнолетни и две малолетни
са извършили грабежи на имущество. 93 деца, от които 21 малолетни, са регистрирани за кражби на имущество. Общо 17 са извършителите на взломни кражби, пет от тях нямат навършени 14 години. По две малолетни лица са уличени в палеж и посегателства върху автомобили. 12 малолетни и 20 непълнолетни са извършили повече от един път дадено престъпление.
За цялата минала година като потърпевши от престъпления са регистрирани 50 малолетни и непълнолетни деца, от които 28 са момичета и 22 са момчета. Шест деца под 18-годишна възраст са били потърпевши при изнасилване, четири - при блудство, три - при отвличане, 12 при кражби на мобилни апарати, а шест - при нанесени телесни повреди.
В Детска педагогическа стая работят двама инспектори. Жени са. Всички делнични дни за тях са приемни в часовете от 14.00-17.30 ч. От следващите редове ще разберете кои са те, за какво и къде можете да ги потърсите.

Инспектор кап.Анелия Станкова е в системата на МВР от 1997 г.
Родена е на 22.04.1962 г. в Разград. Висшето си образование е завършила във ВМЕИ-Варна с две специалности, една от които "Педагогика". Следдипломна квалификация по същата специалност по-късно изкарва в СУ "Св.Св.Климент Охридски". През 1997 г. завършва курс за преквалификация във Висшата полицейска школа в София. До същата година работи като учител, след което постъпва в РПУ-Разград като инспектор в ДПС. През 2002 г., между 140 кандидати, заема второ място в Националния конкурс за най-добре изявил се инспектор ДПС. Семейна.
Приемна: Детска педагогически стая, жк "Освобождение", бл.7, тел.: 4 42 17

Инспектор лейт.Тезджан Бошнакова е в системата на МВР от 2005 г. Постъпва като инспекто в ДПС. Родена е в Попово на 03.09.1973 г. Завършила е висше образование в Шуменския университет, специалност "Химия и физика". Работила е като обществен възпитател към Общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, а след това като завеждащ "Личен състав" на Държавно лесничейство - Разград. В момента е на школа.
Приемна: Детска педагогически стая, жк "Освобождение", бл.7, тел.: 4 42 17

Интересен случай от практиката Ви?

Анелия Станкова: Преди няколко години ми се наложи да задържа за 24 часа 12-годишно момче, джебчия - гастрольор. Беше от онези, които с външния си вид и добрите обноски могат да подведат всеки. Докато течеше рутинният обиск от колегите, аз успях да получа информация от други колеги от страната за поведението на малкия джебчия. Той винаги при задържане е симулирал епилептичен припадък. Направи го и при нас. Толкова майсторски го изигра, че присъстващите колеги се притесниха сериозно. Аз го изчаках да приключи с припадъка и после продължихме процедурата по задържането. Когато работим с деца понякога много трудно би могло да се прецени тяхната симулация. Особено ако са гастрольори и не ги познаваме достатъчно. В такъв случай опитът и рутината винаги си казват своето, за да се справиме. Няма да забравя как интуицията ми помогна преди няколко години да спася едно дете. Едно новородено бебе. Майката раждаше почти всяка година. Децата вече бяха 14. По-големите бяха в затвор, във възпитателно училище-интернат. Други бяхме настанили в Дома за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи в Исперих, по-малките - в детската градина в село Осенец. Всяка бременност тази майка укриваше до последно и раждаше сама вкъщи децата си. А в този дом нямаше ток, вода и елементарна хигиена. Наблюдавахме майката, но тя често се укриваше в различни близки села. Беше преди няколко години, петък, жежко лято, следобед. Посетих дома и останах потресена. Детенцето се беше родило може би предния ден. Увито в парцали лежеше в един мръсен кашон на земята. До него седеше по-голямото 4-годишно дете, което се опитваше да храни бебето с шише с мляко и лъжлив биберон. Мухи кацаха бебето, а по пода се разхождаше и дворното куче. Трябваше да реагирам светкавично, защото майката беше напуснала дома рано сутринта, казвайки, че отива за хляб. Нямах право да взема детето. Извиках екип на Бърза помощ и в присъствието на колеги от патрулно-постовата служба лекар отведе детето в болницата. Оказа се недоносено, с пневмония. Престоя два месеца, но лекарите го спасиха. Майката се появи след няколко дена, издирена беше от колегите. Впоследствие детето беше осиновено.
Също интересен е случая с младеж, с който започнах да работя още в началото на работата си в полицията. Бил е осиновен на 11 години, но не успял да се адаптира в семейството. Лошата приятелска среда и желанието на родителите да го разсиновят го извежда на улицата. Следват кражби, интернати, възпитателни училища и затвор. В момента често пише от затвора и задава въпросите: "Защо не ме харесаха родителите, защо единствените ми приятели са тези, с които крадяхме, защото съдбата ми е такава?". Въпроси, на които никой и до ден-днешен не е в състояние да отговори, за да може той да бъде променен.

Един работен и един почивен ден?

Работният ден винаги започва със сутрешната оперативка, на която се поставят задачите, които трябва да се свършат през деня. Естествено, винаги нещо възниква впоследствие, така че въпреки плановете, в крайна сметка вършим и други неща. Работният ден за нас определено няма край, свършва тогава, когато приключат нещата. Почивните дни обикновено ги отдавам на семейството.

Ощетени ли са близките Ви, заради професионалните Ви ангажименти?

Съпругът ми е офицер от системата на МВР и служител на РДВР-Разград. Децата ми са вече големи и самостоятелни. По-скоро получавам изключителната им подкрепа за моите непрекъснати ангажименти и отсъствия от дома. Така че всяка една свободна минута, която имам, аз отделям на семейството и на децата. Децата са непредсказуеми, говоря за тези, които са проявени или потърпевши, и за тях няма свободен ден. Много често в нашите свободни дни ние работим.

Привикнали ли сте с лошото? Кой вид престъпление ненавиждате?

Никога няма да привикна с лошото. И сега си спомням как бях на една седмица работа, назначена като инспектор в Детска педагогическа стая. Първия случай, с който се сблъсках - трябваше да проведа беседа с момиченце на 6 години, с което беше блудствал вуйчо му. Разговорът беше много труден, много тежък. Аз идвах от системата на образованието, където не се бях сблъсквала с подобни тежки неща. Нямах представа, че е възможно да съществуват толкова неприятни инциденти. Детето беше абсолютно травмирано психически, не можеше вече да си даде ясна представа доколко близките му, роднините могат да си позволяват всичко с него. То не можеше да намери разлика разрешено ли е това на близките или не. Този случай не мога да го забравя. Просто е запечатан в мен и от тук нататък, тъй като ние работим предимно с деца, които са потърпевши или извършители, не мога да се примиря с лошото. Напротив, цялата ни работа е свързана с една борба и с работата да преодоляваме тези лоши страни.

Склонни ли са да Ви съдействат хората?

Обикновено работя с институции, свързани с образователната система. Винаги имам абсолютното и пълно съдействие от тяхна страна. При мен идват родители на деца, които са потърпевши или извършители. Когато родителят научи какво е направило детето му, той, естествено, като такъв се стреми да го откъсне, да му помогне. Изключително много ми съдействат. Единични са случаите, в които родители в стремежа си да запазят детето си, да му помогнат, се опитват да омаловажават постъпката, да прехвърлят отговорността на други.

Една поредица на Мила КЮЛЮМОВА