Читалището в Островче, което сега тежи на кмета Узунов, е цвете за мирисане пред това в Ясеновец. И ако община Лозница не е направила нищо, за да спаси от разруха средището в Островче, то Община Разград е допуснала такива руини в Ясеновец, че те могат да костват човешки живот.
Намираме читалището в Ясеновец лесно - сградата в най-окаяно състояние. От прозорците зеят огромни дупки, като че ли всеки момент от нея ще политнат прилепи, а мазилката и покривът са изтърбушени. По-късно разбираме, че достъпът до нея е ограничен - всеки момент строителните отломки могат да се стоварят върху нечия глава. А наблизо е училището.
Секретарят Сали Сабри не ни пуска да снимаме разрухата в старата част. Промъкваме се сами по-късно. Фасулска работа - провили сме го многократно. Озоваваме се в огромна зала, сякаш станала мишена на иракски терористи.
Заради читалището съм писал цяла програма, казал кметът Узунов миналата година на секретаря Сабри. Една година по-късно сградата продължава да изглежда зловещо - такава, каквато е изглеждала през цялото управление на настоящия общински кмет.
Всъщност има нещо сбъркано в читалището на Ясеновец. По време на първия мандат на Венелин Узунов започва да се строи ново културно средище, долепено до старото. Защото старото, където е имало младежки дом и киносалон, е започнало да се руши. /А би било по-евтино и лесно да се ремонтира старата част, вместо да се пилеят пари за грандомански идеи - б.а./.
Парадоксално, но според одобрения тогава проект за строителство, комините се оказали излишни в скиците - проектантите и строителните специалисти са преценили, че новото здание ще се топли чрез локалното парно на съседното училище. Проектът не е доведен до край - не само че няма парно, а заради липсата на комини няма и алтернативно отопление.
В сградата е кучешки студ. В една от залите й все още продължават да се провеждат черезвичайни общоселски събрания, на които се събират едва трийсетина души от Ясеновец. По време на избори кандидат-депутати и мераклии за кметове събират електоралните единици в същата тази зала и сипят красиви като звезден дъжд обещания. След тях читалището продължава да студува и да се руши.
Заради кучешкия студ и разрухата, културната дейност е замряла - някогашните театрални форми са се разпаднали, а гост-артистите от други населени места не ходят в селото. Грозно проектираният читалищен салон, запечатан с теракота и без столове, вече не е привлекателен и за ромските сватби. Заради нескопосания строителен проект и работата по неговата реализация в читалището вече няма и вода. За да се подменят спуканите от минусовите температури тръби, трябва да се изкърти цялото теракотно покритие. А пари няма.
Издръжката на читалището в Ясеновец струва на държавния бюджет 340 лева на месец - толкова са държавните пари, договорени между Министерството на финансите и Министерството на културата и после гласувани от общинска културна комисия. И ако кметът роптае за нехайството и безстопанствеността на Община Лозница към читалището в Островче, нека да му припомним, че какъвто е ангажиментът на Лозница към средището в Островче, такъв е и ангажиментът на Община Разград към културната сграда в Ясеновец. Регламентирано по закон.
Според Закона за народните читалища, обнародван в ДВ на 22.10.1996 г., общината има ангажимент да гласува средства за ремонт и поддръжка на читалището. Нещо, което в нарушение точно на този норматив, не е правено за последните десет години.
Ако трябва да бъдем изчерпателни към темата докрай, трябва да посочим, че читалищата са длъжни и да се самоиздържат, като отдават под наем помещения, да търсят спонсорства и дарения. Да се отдават под наем руини, обаче, граничи с фантастичен сюжет.
Ръководството на културната институция прави и невъзможното да привлече пари - предоставя залата на ромските сватбари срещу 20 лева, а от партийните клубове иска по 100. Интерес към офертата почти липсва. Защото всяко нещо струва толкова, колкото може да се плати за него. А хората отказват да плащат за развалини, в които липсват човешки условия за развитие на нормална дейност. Защото, за да може да печели от културни инициативи, читалището трябва да има привлекателна за културата база.
Но не така мисли разградският кмет. Което не му пречи да обяви в безстопанственост другите, пренебрегвайки своята.

Галина МАРИНОВА