В днешното издание от поредицата за районните инспектори в Разград ви представяме част от шести оперативен район. Той обхваща селата, намиращи се източно от Разград - Ясеновец, Черковна, Недоклан, Радинград, Ушинци, Пороище и Мортагоново. На територията му живеят близо 5400 души.
Преобладаващите престъпления са кражбите, най-много са домовите. Следват посегателствата върху цветни метали, общинско имущество и стопанска продукция. През миналата година в района са извършени 70 престъпления, от тях 44 са разкрити. Образувани са пет бързи полицейски производства, четирима души излежават присъди за извършени престъпления. Обслужващите района инспектори препоръчват на живеещите в тези населени места да обръщат внимание на хората със съмнително поведение и да не се доверяват на лица, предлагащи изгодни услуги на ниски цени. Входните врати на учрежденията да се заключват при отсъствието на служителите, а в частните домове да не се допускат непознати, съветват още униформените.
Шести оперативен район се обслужва от четирима инспектори. Днес ще ви представим двама от тях. Имената им, населените места, за които отговарят и това как можете да се свържете с тях, ще разберете от следващите редове. С двамата им колеги ще ви срещнем в следващото издание на поредицата.

Младши районен инспектор гл.серж.Васил Борисов е в системата на МВР от 1980 г. Обслужва селата Мортагоново и Ушинци. Роден е на 9 октомври 1959 г. в Мортагоново. Средното си образование е завършил в СПТУ по транспорт "Христо Смирненски" в Разград. Разведен е, с едно дете.
Приемна: в кметството на с.Мортагоново, тел.:08311/201, петък и сряда - 16.00-18.00 ч.
Приемна: в кметството на с.Ушинци, тел.:08326/232, вторник и четвъртък - 16.00-18.00 ч.

Младши районен инспектор гл.серж.Калоян Гунчев е в системата на МВР от 1995 г. Обслужва селата Радинград и Пороище от 2004 г. Роден е на 1 март 1974 г. в Разград. Средното си образование е завършил в СПТУ по транспорт "Христо Смирненски" в Разград. Семеен е, има две деца.
Приемна: в кметството на с.Радинград, тел.:08326/330, 310, вторник и четвъртък - 16.00-18.00 ч.
Приемна: в кметството на с.Пороище, тел.:084/2-09-91, понеделник, сряда и петък - 16.00-18.00 ч.

Интересен случай от практиката Ви?

Васил Борисов: По времето на Тодор Живков се даваше засилена охрана по празниците. Беше празник. Тръгнах на проверка. По пътя едни момчета до шуменската бензиностанция ги взех на стоп. Отивали към Варна. Оставих ги в Ушинци. Направих проверката и се прибрах. Към 3.30 ч. през нощта един от местните овчари ме събужда, изчезнало му магарето с каруцата. Тръгнахме към Варна. По пътя виждаме магарето. То си върви, момчетата си спят в каруцата. Случват се и такви неща - бандити съм возил на стоп.

Калоян Гунчев: Последното, за което се сещам, е един случай по жалба. Бяхме с колегата в Пороище. Човекът беше се оплакал, че са му отсекли 40-годишна череша. Намерихме момчетата, които секат. Но от мястото, за което имахме сигнал, нямаше нищо отсечено. Черешата си беше там. А ние пишем преписки. Оказа се, че някой казал на жалбоподателя, че са му отсекли дървото. Той не живеел там и без да провери се оплакал. Ходил даже и клоните да си иска. От фалшива тревога накрая се оказахме със заловени извършители.

Един работен и един почивен ден?

В.Б.: Всеки ден е различен на работа. Започва в 8.30 ч., но няма почасов график, който да се спазва. Някога като ме питат на колко съм години, казвам: "На 40, но като сложа и извънредния труд ставам на 45". Живея на село и постоянно идват хората при мен, не мога да се съобразя с работното време. Някога още от 5.00 ч. сутринта започвам. Идваме във вторник и четвъртък в РПУ-Разград на голяма оперативка. През седмицата районният инспектор по телефона ни предава задачите. Почивният ден е фиксиран, но като се наложи няма такъв, няма празник, ден, нощ. Лично аз в почивния ден първо се наспивам.

К.Г.: Работният ден започва със запознаване с обстановката в дадения район. Ако има сигнал, се отреагира. Сътрудничим си успешно с кметствата по места, много ни съдействат, ние на тях също. Приемаме граждани, не само в приемните дни. Разговаряме с тях по телефона, по улиците, навсякъде. Почивния ден съм със семейството. Предимно с децата и съпругата ми. В свободното време гледам телевизия.

Ощетени ли са близките Ви, заради професионалните Ви ангажименти?

В.Б.: Може би това е причината да се разведа. Съпругата ми не успя да свикне. Близките ми роднини вече са се адаптирали.

К.Г.: Отначало се чувстваха пренебрегнати, но вече свикнаха. А и аз се опитвам да компенсирам положението в свободните дни.

Привикнали ли сте с лошото? Кой вид престъпление ненавиждате?

В.Б.: Преди месец в Ушинци син уби баща си. И двамата обичаха чашката. Бащата беше болен. Синът ни каза, че веднъж го е ударил и после излезнал да храни животните. Като се върнал го намерил на леглото. Аутопсията показа, че причината за смъртта не е естествена. Няма място за свикване, трябва да се работи. Ако не съм аз, ще е колегата. И да свикнеш, и да не свикнеш, трябва да отреагираш. Но това е трагедия, не може да не се отрази.

К.Г.: В началото винаги е трудно. Вече всякакви видове престъпления сме виждали, само начинът на извършване е различен. Свиква се. Първо ти прави впечатление, но работата е такава, че трябва да се свикне.

Склонни ли са да Ви съдействат хората?

В.Б.: Много е сложен въпросът. Когато имат интерес идват и сами. При съседски дрязги, колкото да си разчистят сметките или да направят мръсно на другия. Хората по селата се познават и остават в неудобно положение, защото ние по-късно трябва да ги ползваме като свидетели. От притеснение да не си развалят отношенията избягват да ни търсят. Не искат да се месят. Чудим се как да завъртим нещата, така че и вълкът да е сит, и агнето да е цяло.

К.Г.: Някои са склонни, други не са. По-голямата част се притесняват. Хората на село са различни, защото почти всички помежду си са роднини, близки или най-малко са съседи.

Една поредица на Мила КЮЛЮМОВА