Преди няколко броя, уважаеми читатели, ние просто съобщихме един малко известен факт – че Емил Димитров през сезон 1974/75 година се води като щатен артист в Разградския драматичен театър.
Като се каже „води се на щат“, по-старото поколение веднага започва да се оглежда подозрително и то знае заради какво!
Но Емил Димитров не само се води на щат при нас, а и участва пълноценно и честно в концертите на естрадния отдел към театъра ни, който, всъщност, е бившият Естраден театър за турското население в България, създаден през 1952 г. с участието на незабравимия музикант Райчо Василев, режисьора Ибрахим Мустафов и вечната хореографка Аничка Бочева...
През миналия сезон бившият директор на Държавния музикално-драматичен театър „Назъм Хикмет“- Кадри Ебели, обяви по телевизията, че нямало нищо общо между ония някогашни самодейни времена и днешните професионални такива, но някак си не му вярваме, че щеше да го има сега тоя театър, ако не бяха „самодейците“ ни от миналото.
Както и да е. И Емил Димитров беше по едно време между тях, като сме убедени, че ни най-малко той не се е чувствал неуютно на сцената в компанията на великолепните певци Адем Байрактаров и Васфие Шабанова.
За да не теоретизираме, обаче, напразно, се срещнахме със сегашния директор на ДМДТ „Назъм Хикмет“ - Юксел Чаушев, който през 1974 год. беше заместник-директор на драматичния ни театър и пряко ръководеше естрадния колектив към него...

Силно преувеличено ще е да кажа, че Емил Димитров е бил „редови“ при нас. Знаеше се отдавна кой е той и ни най-малко не сме се правили на негови началници. Но той беше стриктен! Има репетиция – има го. Има концерт – има го... Даже не знам дали живееше в Разград, но знам, че когато имахме гастроли из страната, той беше заедно с нас, без никакви „звездомански“ претенции... Като гледам снимката и виждам, че и мене ме има на нея, явно става дума за следпремиерен концерт, на който аз съм режисьор, но което не помня, не го помня...
Все си мисля, че може и да е имало и други причини, за да дойде Емил в Разград, но пък не мога да не отбележа, че тогава директор ни беше Ангел Геров и той имаше не само големи амбиции, но и реални възможности да ги осъществява... След Емил Димитров при нас играха цирковият клоун Тошко Козарев, популярният Георги Парцалев и Стоянка Мутафова. Даже по-късно своя постановка „Веселата магистрала“ направи Никола Анастасов, а хореографка му беше известната сега като Гюзелева – Ана-Мария Петрова, изпълнителка на една от главните роли в „Пътят към София“... Но понеже говорим за Емил Димитров, с него да се ограничим. Той беше вече национален любимец, с неговите песни лягахме, с неговите песни ставахме. И не съм много сигурен, но май неговата песен за България, ако не първо, то поне най-много, тогава е звучала тя в нашите концерти. В София смятаха, че на патриотичните песни не им е мястото на естрадата, а пък ние си имахме и определено точни задачи в тая насока... Чудя се дали и това трябва да го кажа, но и водката тогава беше евтина и пиехме водка... Пиехме, ама и работехме, който както си иска, така да ме разбира!...

* * *
Но, да си дойдем на думата!
Снимката, за която споменава Юксел Чаушев и която публикуваме сега, ни я предостави не човек от театъра, а асансьорният техник Банко Банков от Разград. Когато артистите празнували след представлението си в банкетната зала на бившия ресторант „Абритус“, той бил със своя компания в големия салон, а негов приятел пък – съвсем случайно за ония години – имал и фотоапарат под ръка.
Това е всичкото, което можем да кажем засега, като се надяваме на лични спомени и на Адем Байрактаров или Васфие Шабанова...

Дулинко ДУЛЕВ