Отдавайки се на пианото, съм изгубил много, но си струва, казва лауреатът на конкурса "Димитър Ненов"
Андрей, за първи път ли участваш в конкурса "Димитър Ненов"?

Не, на миналото издание също свирих. Тогава преминах за участие във втори тур, но не получих награда. Не се обезкуражих, пробвах пак и щастието ми се усмихна.

Какво ти костваше времето от предишното до тазгодишното издание, за да станеш победител?

През тези две години се случиха много неща. В интерес на истината, за тазгодишното издание не съм се готвил много.

Кажи нещо повече за себе си.

Роден съм във Враца. Учих в школата там до седми клас, после преравних в музикалното училище, а след това в академията при няколко преподаватели. В момента съм в класа на проф.Атанас Куртев.

От колко време свириш на пиано?

От петгодишна възраст, значи вече двайсет години.

Има ли нещо, което си изгубил през това време, отдавайки се на пианото?

Много! Когато човек се посвети на изкуството всеотдайно, губи много други неща. В личния си живот съм много назад, но смятам да наваксам.

Нямаш приятелка ли?

Именно. Нямам време и за забавления.

А струва ли си цената?

Знаеш ли, винаги съм се питал. Но точно в такива моменти, когато получа награда, съм си давал сметка, че може би си струва.

Добре, това е хубаво. Но виждаш ли се в България като професионалист?

Много ми се иска да остана тук, защото съм патриотично настроен. Ще направя всичко възможно да се реализирам тук, въпреки че ми се отваря възможност догодина да продължа обучението си в Америка. Според мен, човек трябва да си тежи на мястото в страната, в която е роден.

Да, но ако страната няма адекватно поведение към хората като теб?

Мисля, че ще се боря за своето си място.

Каква е следващата ти цел след конкурса "Димитър Ненов"?

Смятам да си почина малко. Много конкурси ми се насъбраха напоследък - от няколко години не съм изпускал конкурс. Само миналата година участвах в дванадесет. Но ако изникне нещо и ми се стори интересно, сигурно ще се явя отново.

Галина МАРИНОВА