За хората

Два дни преди големия християнски празник Великден, когато всички говорят за милосърдие, надежда и воля за съзидание, с един безкрайно тъжен разказ в редакцията дойде 64-годишната разградчанка Иванка Стефанова. За жалост главните герои в него са лекари. Хората с Хипократовата клетва. Които за нас, пациентите, винаги трябва да бъдат Човеци. За които ние трябва да сме винаги главните герои.
Но не като по книга са се стекли нещата с Иванка Стефанова. Жената е с бъбречна недостатъчност и от няколко дни е с кризи. Дойде в редакцията плачейки. Кошмарът за нея започнал още в неделя. Когато получила криза и на бъбреците, и на жлъчката. Съпругът й, който пък страда от сърдечна недостатъчност, се обадил в Бърза помощ. С линейка я закарали дотам, направили й изследвания и поради сложното й състояние я пратили в Хирургичното отделение. Докторът, който я приел, й казал, че е за отделението по урология. Но тъй като Стефанова и по-рано била получавала същата криза, която успешно и бързо отстранили в I-во вътрешно отделение, помолила да я изпратят там. От хирургия й подготвили документите за урологичното отделение и се наложило да отиде там. Където след две инжекции болките не стихвали, а тъкмо обратното. Жената решила да се прибере у дома си - и там, и в болницата все щяло да я боли. Погълната от нечовешките мъки, тръгнала без да се обади на сестрата. И само заради това от неделя досега в болницата не искат да я приемат. В понеделник лекуващият й лекар направил необходимите изследвания и й казал, че трябва да постъпи в болницата. Свързал се с I-во вътрешно и я изпратил там. Оказало се, че няма места. Междувременно от отделението я изпратили до регистратурата да си оформи документацията. По данните, въведени в компютъра, станало ясно, че е лежала в урологичното отделение. За да я изпишат от него и да я прехвърлят в I-во вътрешно й поискали такса от три лева. Жената вчера се питаше защо и пари трябвало да плати, след като даже не е нощувала в болницата. Разказа, че се качила отново до отделението да вземе пари. Вече имало едно свободно място. И тъкмо всичко да се нареди, когато след разплащането Стефанова се върнала в отделението, й казали да си тръгва. Защото предния ден е избягала. Можела да постъпи едва след един месец. Нечовешката болка явно не успяла да надвие хилядите наредби и правила. И да събуди човешкото в докторите.
Преди да си тръгне от редакцията, болната попита през сълзи: "Престъпник ли съм? Трябва да умра ли?". Отказа да я снимаме. От страх да не си прекъсне съвсем пътеките към болницата. По същата причина дълго време отказваше да си каже дори и имената.

За Човеците

След като и в I-во вътрешно не намерила спасение, жената пак се прибрала у дома. Но не издържала на болката и отново звъннала в Бърза помощ. Оказало се, че все пак Човеци има. Вчера Стефанова пожела да изкаже специалните си благодарности към д-р Лазарова и сестра Борисова от дежурния екип, който се отзовал на адреса й. Необходимо било само да й бъде поставена една система. И тези две жени го направили. От този ден и до вчера включително, когато са на смяна, Стефанова ходи при тях, за да й слагат системата. Вчера сестрата не беше на смяна. Но й беше обещала да отиде в дома й, за да й помогне отново. На добра воля. Защото е Човек.

Мила КЮЛЮМОВА