Стиховете са в душата ми.
Това не са думи на поет. А на бивш затворник. Георги Димитров Ангелов от Дряновец е на 43 години. 25 от тях е изкарал зад решетките. Прибирали са го неколкократно за дребни кражби. Тази част от биографията му започва с престой в ТВУ. Лежал е и заради бягство от казармата. Твърди, че от три години не краде. Сега живее на семейни начала с 62-годишната Недка Манева.
Защото тя го е приютила. Изхранват се с просия. Иначе Георги си има законна съпруга. Която отдавна е забравила за него. Има и две деца - момче и момиче. И внук от дъщеря си.
Излъчването, поведението и разсъжеднията на Георги далеч не напомнят на престъпник. И това едва ли е резултат от престоя зад решетките. В него дори има нещо хрисимо. Очите му постоянно се пълнят със сълзи. На врата му висят не един, а два кръста. Не зная дали са крадени. Не го попитах, защото той има свое обяснение за историята си. Смята, че държавата трябва да има друг подход към хората като него. Защото в кратките си престои на свобода е бил бездомник. Постъпките му са били резултат на немотията. А немотията също е част от държавната политика.
С всички в нашия бранш е така, казва Георги. За него това да си "без покрив" е бранш.
Зимно време трябва да пиеш, за да се стоплиш. Иначе умираш, понимаеш, завършва на руски Георги. Често в речника му се прокрадват думи, които някак не се вписват в представата ми за човек, престъпил закона. И то от дребните рибки. Самоук е. Но говори за Макаренко. Има цял тефтер със стихове. Голяма част от тях са посветени на религията. На мен донесе част от тях. Написани на чисто бели листи, без редове. Завиден краснопис. Грешките, дори пунктоационните, са рядкост. Очаквах повече. Всички стихове имат заглавия, подпис и дата. Георги пише от 10 години.
Искам да пиша за немотията, така ми олеква, споделя събеседникът ми. Приема ме като шанс да се обърне към управниците с молба да помислят за неговия "бранш". Казва, че има уговорка да започне работа до дни. Твърдо е решил да си изкарва прехраната по честен начин. Напоследък, когато парите от просия не са му достигали, е вземал назаем от районните инспектори, които работят с него - кап.Борислав Симеонов и кап.Иван Иванов.
Споделя ми, че може да пее, но няма инструменти, за да започне така да се издържа. За да повярвам в заложбите му, запя народна песен. Без нотна и текстова грешка. Рецитира ми стихове. А на изпроводяк, в знак на благодарност, за това че намерих време за човек като него, ми подари момина сълза.

Мила КЮЛЮМОВА

Безработен

Сред една тълпа замаян,
потънал в дивна самота,
един човек отчаян
проклина своята съдба.
Съкратен от фирмата излиза,
към своя роден дом върви,
за настъпващата днешна криза
сърце нещастно го боли.
И мъка стяга му душата
как ще храни жена, деца.
Без работната заплата
трудно ще живей сега.
Обявите във трудовата борса
с интерес голям следи.
Днес неговата болка
страшно много го гнети.