В днешното издание от поредицата за районните инспектори в Разград ви представяме останалите трима униформени, обслужващи седми оперативен район. Вече ви информирахме, че той обхваща селата на север от Разград - Дянково, Побит камък, Раковски, Киченица, Липник, Просторно и Топчии. Населяват го близо 13 000 души.
Преобладаващите престъпления са кражбите от домове и на селскостопанска продукция. Общо 181 са престъпленията в района през миналата година, от тях 130 - разкрити. Препоръките на инспекторите са насочени към предпазливостта на хората от лицата, предлагащи изгодни нископлатени услуги.
В предходното издание на поредицата ви представихме трима от инспекторите, които работят в района. Днес ще ви срещнем отблизо с останалите им колеги. Прочетете следващите редове, за да разберете имената им, населените места, за които отговарят и как можете да се свържете с тях.
Младши районен инспектор гл.серж.Бахри Кязимов е в системата на МВР от 1980 г. Роден е на 03.06.1961 г. в Свещари. Обслужва селата Киченица и Липник. Средно специално образование е завършил в училището на МВР в Пазарджик. Женен е, има две деца.
Приемна: в кметството на с.Киченица, тел.:08325/330, понеделник - 10.00-12.00 ч. и сряда от 15.00-17.00 ч.
Приемна: в кметството на с.Липник, тел.:08321/220, вторник и четвъртък - 15.00-17.00 ч.

Младши районен инспектор гл.серж.Милен Николаев е в системата на МВР от 1996 г. Обслужва село Побит камък. Роден е на 20.09.1969 г. в Разград. Средно специално образование е завършил в Техникума по биотехнологии. Семеен е, с едно дете.
Приемна: в кметството на с.Побит камък, тел.: 08317/204, понеделник от 16.00-18.00 ч. и сряда и петък от 10.00-12.00 ч.

Младши районен инспектор гл.серж.Стоян Димитров е в системата на МВР от 1990 г., обслужва селата Топчии и Просторно. Роден е на 22.03.1965 г. в Разград. Има средно специално образование. Следва "Български език и история" в Шуменския университет. Женен е, има едно дете.
Приемна: в кметството на с.Топчии, тел.: 08320/261,271, понеделник, сряда и петък от 14.00-17.00 ч.
Приемна: в кметството на с.Просторно, тел.: 08320/260, понеделник и четвъртък от 10.00-12.00 ч.

Интересен случай от практиката Ви?

Бахри Кязимов: Миналата година самотноживееща възрастна жена ми се обади, че са й откраднали животните - две овце, коч и две ярета. Старицата каза, че никой не я посещавал. На излизане видях, че има нацепени дърва в двора. Това сама жена и то възрастна не може да го свърши. Разпитах я и се оказа, че някакъв мъж от съседното село ги нацепил. С още едно момче. Намерих ги. Интересното беше, че извършителите бяха трима. Животните пет, а кражбата извършили с един трабант. И той не беше комби. Бяха си поделили плячката. Част от животните бяха вече убити и направени на буркани. Върнахме всичко на жената.

Милен Николаев: Мога да кажа за един фрапиращ случай, който стана преди два-три месеца. Имахме разбито училище в Киченица. Беше открадната малка сума пари от директорската стая. Заловихме извършителя - избягал от ТВУ-Завет, непълнолетен, откраднал кола. Влезнал в училището, взломил вратата, намерил малко храна, хапнал, взел парите и продължил. Колегите от Търговище го бяха заловили. Докараха го тук. Направихме му криминалистическа регистрация и дойдоха колегите от Завет да го върнат в ТВУ-то. Говорих с него, предупредих го. На другата сутрин в Побит камък беше разбито цялото кметство. Отидохме с групата. Всички врати и решетки, около 10-12, бяха взломени. И на кмета кабинета. В него, обаче, нищо не беше бутнато. Дори най-ценното нещо - компютърът, стоеше. Но крадецът пак беше хапнал. Огледахме. Почеркът беше същия като в Киченица. Звъннахме в Завет. Същото момче беше избягало веднага след като са го закарали. Обявихме го за общодържавно издирване.

Стоян Димитров: Нищо фрапиращо не ми се е запечатало в паметта. Може би с времето, престъпленията започват да не ти правят впечатление.

Един работен и един почивен ден?

Б.К.: Работният ден започва в 8.00 ч. Ние имаме приемни дни, но с хората говорим и по домовете им, по улицата. Проблемите ги научаваме в движение. Отпускат се повече в свободен разговор при случайна среща. Притесняват се да идват в приемните, за да не ги видят съседите. В почивните дни обръщам внимание на семейството си, защото през другите не остава време. С децата съм. Време за развлечения няма.

М.Н.: Ден с ден не си прилича. Доста често се случва да работим извън работно време. Точно си тръгвам, обаждат ми се за произшествие, връщам се и пак започвам. Докато свърши работата. Работа да искаш. Почивният ден не стига, много пъти точно тогава сме ангажирани. Когато почивам, гледам да лежа по цял ден и да не мисля за нищо. Обичам шах да играя. И кучета много обичам, гледам кучета.

С.Д.: Започва сутрин в 8.30 ч. Целият ден минава между хората, организирам срещи по училищата с учениците, работя по превенцията. Срещам се с граждани в приемната, по домовете им. Казал съм им да сигнализират, ако видят нещо нередно. В момента почивните дни минават в подготовка за изпити.

Ощетени ли са близките Ви, заради професионалните Ви ангажименти?

Б.К.: Свикнали са близките ми. Когато се ожених, вече бях служител на МВР. Такова училище съм завършил в Пазарджик. Може и да не им е приятно, но се примиряват. Няма как.

М.Н.: Ощетени са, поне от разговори с тях разбирам, че са ощетени. Особено когато сме планували нещо семейно за вечерта и ми се обадят за работа... Но това ми е работата. Трябва да свикват.

С.Д.: За един полицай това е правилото - трябва да бъде полицай 24 часа. Близките трябва да го приемат, няма как. Разбира се, че търся компенсация на честата ми липса от вкъщи.

Привикнали ли сте с лошото? Кой вид престъпление ненавиждате?

Б.К.: Не, свикнал съм. Не ми се отразява на психиката. На 16 години облякох униформата. В началото беше трудно.

М.Н.: Трудно се привиква с престъпления, но мога да кажа, че съм претръпнал донякъде. Опитвам се да не ми се отразяват на психиката, работя върху себе си.

С.Д.: Привикнал съм. Предварително се запознавам как е извършено престъплението и тогава вече имам подход към разкриването му. И го приемам по-спокойно.

Склонни ли са да Ви съдействат хората?

Б.К.: Да, особено през последните години помагат. И на мен, и на колегите. Но и на тях трябва да се помага. Само да искаме от хората - не може. Когато те имат проблеми, трябва да ги решаваме, без значение дали сме в почивка или не.

М.Н.: Специално в моето село не са склонни, защото преобладават възрастни хора. Селото е малко като брой население. Предимно самотноживеещи, които почти не излизат от къщите си. Има една малка група, по-млади, по-будни хора, които ни съдействат, определено. Другите, не че не искат да ни съдействат. Но как да ми помогне една възрастна жена, която вечерта си ляга рано и гаси крушките, за да прави икономии? Ако чуе нещо, се страхува да излезе. И да излезе, няма да запише номера на колата. Казва: "Беше бяла кола". Бели коли колкото искаш. Напоследък има събуждане в населението, започнаха да ни вярват. Явно информацията по медиите и това, което ние правим за тях го отчитат.

С.Д.: Мога да кажа, да. Причината според мен, е че постоянно сме сред хората. Те остават доволни от това и откликват при престъпление. Малко информация е достатъчна, за да се тръгне в правилната посока за разкриването на едно преспъление. Те ни я дават.

Една поредица на Мила КЮЛЮМОВА