Разград Онлайн - Пет семейства 10 дни “ол инклузив” на Варадеро

Посред зима десет разградчани решиха да хвърлят балтоните и да нахлузят банските. Пет семейства предприеха авантюристично пътешествие до живописните Кариби. Отдавна братска Куба не е като махала за българите. Вече никого не командироват, няма специализанти, никой не доучва на острова на Фидел. Затова за българите Куба постепенно придоби обаянието на нещо далечно, романтично, екзотично и… скъпо. На нашего брата “ол инклузив” авантюрата му му излиза около 5000 лева на човек, плюс 500-700 евро за харчлък на място.

И така, товарят се пет разградски семейства на самолета за Мадрид на 26-ти януари. Там се прехвърлят на полета за Хавата. Седем часа е разликата във времето, но още по-драстична е промяната на климата. И първият шок. За разлика от европейска Испания, в Куба всички, навсякъде и постоянно пушат. Както се шегува Кирил Кирилов, ако самолетът бе кубински, сигурно и там щеше да е разрешено. От нашите -9 градуса групата, чиито организатор бе Валентин Ганев, я чака карибски термошок от 25 градуса. Следват още 150 километра с автобус до известния курорт Варадеро. Настаняването става по план в ниски шестфамилни хасиенди, току на плажа. Но два дни групата не може да излезе на плаж. Пречи им типичната карибска буря и дъжд. Но всяко зло за добро. Нашите наблягат на бюфета. А там ги чака позабравеният любим от социсторията ни ром “Хавана клуб”. “Куба либре” и “Мохитос” са най-чуваните поръчки от българската маса, коктейли, в които националната течност има участие. И макар всичко да е “ол инклузив”, сиреч на корем, кубинците си правят оглушки и крият вълшебната напитка. Но пък българите веднага напипват вълшебната думичка, която оправя всички проблеми тук - песос. Местната парична единица е 1/2 от лева, но действа мълниеносно. И реката от ром отново потича към българите. На нашите обаче, им е слабо и бързо “оправят” рецептурата на карибската напитка. Твърде много захар и газирана вода за сметка на алкохола развалят удоволствието. Затова сместа подлежи на сериозна корекция. Повече ром, по-малко сода, съвсем малко захар и всичко е наред.
Два дни по-късно слънцето най-сетне се показва и идва ред на плажа. Там всичко е като при нас, но с 20 години назад. Само природните дадености са недокоснати от времето и от социализма. За негово величество клиента се прави всичко. Разградчани гребат с пълни шепи. Оказват се в една лагуна с делфини. Краят на януари е. Снежни виелици обездвижиха България, а Милен, Киро, Ива, Тошко, Вальо и компания си правят родео с делфините на другия края на земното кълбо. След голямото къпане следва риболов. Очите на Милен, който е запален рибар, светват. Не случайно майсторът си е майстор и на Карибите да го заведеш. Точно на неговата въдица се закача страховита кръвожадна баракуда - незабравим спомен.
По време на почивката за гостите на елитния курорт има и културно-масова програма. Вторият по популярност на острова след Фидел, разбира се е Хемингуей. Кубинците си го тачат като свой. Къщата му е един от най-посещаваните музеи. Пред входа и на фона на прословутата камбана разградчани се увековечават.
Самото градче Варадеро е с около 4000 жители. Там на пръв поглед няма рязка социална граница. Но нашенци са удивени от гения на кубинците да изкарват пари от всичко – улични мимове, пушещи пророчици, просяци, танцуващи девойки и …девойки, танцуващи на друго място… За 1-2 песос са готови на всичко. Всъщност на разградчани не им трябва много време, за да вникнат в житейската философия на кубинците. А тя е простичка и се набива на очи от всяко движение, жест, мимика, реплика: Салса, ром и секс непрестанно. И всички са доволни, весели, дружелюбни.
Това е прозрял отдавна Фидел и не им го отнема за нищо на света. Нищо, че от най-низшия до най-висшия държавен служител всички се возят на руски служебни коли – главно лади. Вносни коли могат да имат само специалисти, които са работили в чужбина. На кубинците им е забранена покупко-продажбата на автомобили помежду им. Те си ги разменят. Автопаркът им е като музей на четириколесните. Могат да се срещнат в движение модели от 1963 до 2005 година. Вносът на западни коли е застинал с началото на революцията. Киро е удивен и веднага фотографира един дървен /в буквалния смисъл/ автомобил. Освен тръстиката и рома, другото национално богатство на Куба са пурите. Познавачите смятат, че марките “Кохиба” и “Ромео и Жулиета” са най-добрите в света. Водят българите и там, където се произвеждат. Всеки посетител може да си купи срещу 4-5 песос, ако е сръчен и се договори с работниците зад погледите на охраната. На тамошния пазар тютюнът върви по 10-15 песос. Но и това се ядва, като се има предвид, че една “Кохиба” в САЩ и Европа гони 70 долара. Разбира се, за разградчани проблеми с договарянето няма. То ние, дето се вика, от там сме минали. Що нещо сме изнесли от порцелана навремето, та сега едни пури ли… Проблемът е, че самите кубинци, обидени на целия свободен свят, разрешават износ на 50 пури и бутилка “Хавана клуб” на човек.
Неусетно с чаши “Мохитос” в ръце и “Кохиба” между зъбите минават десетте дни за разградчани на Острова, който е само на 120 км по права линия от Маями. Идва пак самолетът. Пак са в негостоприемна, непушеща Испания и се прибират в бедна, студена и начумерена България.

Сергей ДОЧЕВ