ИзКрейзване

Публикувано на март 4, 2014

ИзКрейзване! Истинско, неподправено, вдъхновяващо, емоционално изКрейзване. Такъв подарък направи Лудогорец на 35 000 зрители на стадион „Васил Левски“ в четвъртък вечер. Лудогорец – Лацио 3:3. Е, няма такъв мач. Той ще се помни дълго време. Няма такава емоция, такава смяна на настроенията, няма толкова кратък път от ада до рая. Спокойно може да кажем – българският футбол е жив. Не толкова заради играта на Лудогорец, колкото заради хората по трибуните. Българският футболен запалянко се върна на стадиона, за да изживее нещо невероятно. Отстраняването на Лацио е хубав успех на Лудогорец, но случилото се на трибуните е успех за целия български футбол, който последните години бе изпаднал в летаргичен сън. Събуди се и то как.

Емоциите от двубоя със сигурност ще държат влага на тези, които успяха да влязат на стадиона. Лудогорец изигра мач по сценарий, който бе писан от изключително добър драматург. Българите бяха в ада. Те влязоха в него още в първата минута, а в 54-ата цопнаха в най-горещия казан. С много мъжка борба Лудогорец подаде глава, после се изправи, излезе от казана, но немската машина Клозе пак го бутна вътре. Дойде моментът на бразилския ангел от Сенадор Помпеу – Педро Жулиао Азаведо Жуниор или просто Кишада, който влезе на терена и просто вкара. Вкара най-ценния си гол в кариерата. Вкара по странен начин, но топката се озова в мрежата и това е най-важното. Всъщност от шестте попадения в мача 5 бяха доста странни, но това няма никакво значение.

В един период от мача обаче ми стана адски тъжно. Замислих се за Пешо от Бургас, Камен от Петрич, Силвия от Разград. Успели да си купят билети, пътували стотици километри, дошли на стадиона с идеята да видят нещо голямо. Те обаче бяха попарени още в 19-ата секунда, а в 54-ата минута отново. В един момент ситуацията бе такава, че Лудогорец можеше да разочарова сериозно Пешо, Камен и Силвия и всички останали на стадиона. Точно тогава обаче същите тези Пешо, Камен и Силвия се вдигнаха и вдъхнаха изключителен кураж и енергия на футболистите долу на терена. Да! Нямам как стадиона да скандира песни за Лудогорец, но и „Българи, юнаци“ свърши работа. Стадионът избухна при първия гол, при изравнителния гол за 2:2, а да не говорим за третото попадение. Тогава можеше и да се срути. Ето за това футболът е толкова велика игра. Заради мачовете като този, в който успяват успешно да се приплетат отрицателни и положителни емоции, а когато положителните властват в края то всичко останало остава на заден план.

Всъщност отдавна не бях виждал толкова усмивки след футболен мач в България. Толкова много щастливи и развълнувани хора. Такива мачове трябва да има още много. Така искам да виждам българите, които излизат след мач на националния отбор, след мачове на Ботев, Левски, ЦСКА и всеки един български отбор, играещ в Европа. Такава емоция трябва да носи футболът.

Няколко изречения и за футболистите на Лудогорец. Ако трябва да сме до край обективни българския шампион изигра един от най-слабите си мачове от спортно-техническа гледна точка. Изключителен на брой непредизвикани грешки. Безумни подавания, елементарно загубени топки и паническо чистене на посоки. Голът в първата минута си даде своето отражение и българите сериозно наляха гипса. Истината е, че напрежението преди мача, ранния гол, пълни трибуни с хора дошли с изключително големи очаквания, смачкаха Лудогорец. Успехът в четвъртък вечер бе изкован не толкова от футболистите, а от мъжете в отбора. Да! Мъжете в Лудогорец сътвориха чудото. Всички доказаха, че са истински мъже и се борят до край. Едно голямо БРАВО за стореното.

Няма как да пропуснем и една друга страна от мача. Малката група български фенове дошли да подкрепят Лацио. В това няма нищо лошо. Футболът е толкова цветен точно заради различията в любовта към даден отбор. Нямаше да има нищо нередно, ако тези хора бяха на стадиона само и единствено, за да подкрепят италианците, с техните си песни и скандирания. Когато обаче се намесят скандирания за друг български отбор става малко тъпо и жалко. Левски не игра снощи, Левски има мач срещу Локомотив София днес. Тези „ултраси“ така и не разбраха, че направиха мечешка услуга на Левски като клуб. Те успяха да генерират поредната доза омраза срещу „сините“. Омраза, която същите тези Пешо, Камен и Силвия изпитаха, когато заедно с още 30 000 запяха популярен обиден рефрен срещу Левски. Истинско изкуство е да генерираш омраза по този начин.

Трябва все пак да да кажем и друго. Много привърженици на Левски бяха на стадиона и гледаха мача, радваха се на обстановката и футбола. Дали се стискали палци на Лудогорец или не не е толкова важно. Не всички са под един знаменател.

В крайна сметка Лудогорец продължава да мечтае. Продължава да се наслаждава на турнира. Сега вече насладата е пълна, защото и стадионът е пълен. Бъдете сигурни, че той отново ще се пръска по шевовете на 13 март. Тогава идва Валенсия, а българският шампион трябва да бъде готов да продължи да разказва своята приказка.

Dariknews.bg

Коментари:
Няма
Опции:
add your comment share this on facebook